Внукът на Бойко Борисов става на 4
Малкият се подготвя за детската градина
Бойко-младши, внукът на премиера Бойко Борисов, става на 4 годинки на 31 януари. Малчуганът ще получи изненади от майка си Венета, татко си Иван, както и от дядо си. Освен да се радва на играчките си, внукът на премиера вече ще трупа книжки в библиотеката, тъй като скоро се захваща с учението.
От 5-годишна възраст той ще трябва да започне да посещава подготвителна група в детската градина, която ще го изстреля към първи клас. Другото голямо събитие за Бойко-младши от изминалата година е, че стана християнче. Премиерът стана кръстник на внуците си в разгара на юли.
Ритуалът се състоя в храм "Света Петка" в Клисурския манастир ден след големия празник Илинден. "Бойко и Иван вече са християнчета", написа тогава министър-председателят във Фейсбук и сподели снимка от важното семейно събитие. Двете братчета приеха Христовата вяра в красиви костюмчета, майка им Венета блестеше в ефирна бяла рокля, а таткото Иван бе в елегантен костюм.
Бойко-младши се представил повече от добре и с любопитство слушал думите на отеца. От съвсем малък той задавал остроумни въпроси, умеел да брои, да смята, знаел азбуката и много думи на английски. В семейството му предричат светло бъдеще в точните науки.
Единствената дъщеря на Бойко - Венета, има три висши образования като и трите си дипломи е получила в САЩ. Когато се прибра в България, тя реши да свие семейно гнездо с половинката си Иван. Първият им син Бойко се роди на 31 януари 2016 година, а второто момченце - Иван, проплака 2 години по-късно в ръцете на същия екип от лекари само месец след рождения ден на дядо си, пише Ретро.
Съществува изумителна наивност и лекота, с която се дава властта на абсолютни мошеници и това продължава да се повтаря, а след това се питаме: ”Как се случи?” Този тип възглед и организиране на социалния свят е гарантирана катастрофа в новата ситуация. Ние сме другаде. Там, където сме били, е ниско, захлупено и полезно да пълзиш на четири крака, тук трябва да ходиш изправен и да се държиш като човек. Този тип инфантилизиране на поданика на тоталитарната държава или на патриархалната общност ти гарантира, че си жертва. Това е, което се случва накратко. Сега ние, от една страна, не можем да разчитаме на патриархалната норма, т.е. някой да се погрижи за нас, а същевременно не сме научени да се грижим за себе си. Оттук и усещането за безпътица. Казано по друг начин, налага се да спрем да сме поданици и да започнем да се държим като граждани.