За 9 месеца емигрантите са пратили в България почти 1 млрд. евро

Ключови думи: Емигранти, пари

До края на третото тримесечие на 2019 г. българите, работещи зад граница, са изпратили на близките си в родината 922,8 млн. евро. За сравнение, за същия период на 2018 г. сумата е била 908,6 млн. евро или със 15,9 млн. евро по-малко. Това показва справка на Investor.bg в данните за платежния баланс на Българска народна банка (БНБ).  

Само за септември на текущата година постъпленията са 102,1 млн. евро при 100,3 млн. евро за деветия месец на 2018 г. Към момента най-силният месец от началото на 2019 г. е май, когато гастарбайтерите са изпратили близо 120 млн. евро.

Очаквано, най-малко преводи от началото на годината е имало през януари – 88,3 млн. евро. Средно на ден през септември българите зад граница са пращали тук по около 3,4 млн. евро.

Това показват официалните данни, но едва ли има човек, който да не е наясно, че парите от емигрантите, които се вливат в българската икономика са далеч повече, ако не и двойно. Защото няма как да бъдат отчетени сумите, внесени в багажниците на леки автомобили, пратени по шофьори на автобуси или просто си пътуват в пътническите чанти на хилядите хора, които преминават границата. Освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро., по-малките суми изобщо не попадат в статистиката. Такава липсва и за преводите през Money Gram или Western Union, че дори и през някои куриерски фирми, които предлагат подобни услуги.

И докато преводите от гастербайтерите следват тенденцията на устойчив ръст, то с преките чуждестранни инвестиции ситуацията далеч не е толкова розова. През септември 2019 г. положителното салдото по текущата сметка на България възлиза на 714 млн. евро, докато преките чуждестранни инвестиции се понижават с 91,7 млн. евро. Добрата новина е, че при тях има сумарно увеличение от началото на годината с почти 700 млн. евро.

Само за септември салдото по статия Преки инвестиции в платежния баланс показва, че те са в размер на 101,2 млн. лв. - с 900 хил. евро по-малко отколкото са били официалните преводи от сънародниците ни зад граница.

Най-големите нетни преки инвестиции в нашата страна през деветте месеца на настоящата година идват от Холандия (323,4 млн. евро), следвана от Германия (260,1 млн. евро), Обединеното кралство (142,4 млн. евро) и Швейцария (104,0 млн. евро).

За цялата 2018 г. паричните преводи на сънародниците ни зад граница възлизат на 1,174 млрд. евро., което пак е повече от преките чужди инвестиции, дошли в страната. За първото тримесечие на тази година те са 294 млн. евро, а за второто – 330,6 млн. евро.

Въпреки че салдото е положително, е притеснително, че чуждите капиталовложения са предимно под формата на дългови инструменти, което означава, че са краткосрочни и нямат дългосрочна перспектива за развитие. Преводите от емигрантите пък отиват директно в потреблението, въпреки че през последната година много малки и семейни бизнеси започват своето начало именно с помощ от роднина зад граница. Все пак по-голямата част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми.

От данните на БНБ е видно още, че най-много пари идват от Германия – почти 240 млн. евро за цялата 2018 г. На второ място са САЩ, откъдето са пристигнали 219 млн. евро. Третата държава, от която се правят най-много преводи е Испания (141 млн. евро. През миналата година сънародниците ни във Великобритания са изпратили на близките си 102 млн. евро.

На тримесечна база е любопитно, че за периода юли-септември от Германия са дошли 60,8 млн. евро, докато предишното тримесечие парите са повече – 67,5 млн. лв. Като цяло данните от таблицата показват, че второто тримесечие на годината е по-силно, спрямо останалите и тогава сумите на преводите са по-големи.

Нека обаче не си мислим, че описаните по-горе данни са типични само за България. Отливът на инвестиции е световна тенденция, а парите от емигранти са солиден страничен доход не само за българските домакинства. Според доклад на доклад на Световната банка и консултантската компания KNOMAD за 2018 г. преводите от гастербайтерите държат най-голям дял в сектора на глобалните парични трансфери между физически лица. Въпросния сектор възлиза на повече от 700 млрд. долара годишно. От документа става ясно още, че най-много парични преводи в световен мащаб идват от САЩ, като за миналата година сумата е 68 млрд. долара.

С най-сериозен ръст спрямо 2017 г. пък е Южна Азия (12,3%), където са получени близо 131 млрд. долара. От тях около 95 млрд. долара са отишли в Индия и Бангладеш.

При страните в Европа и Централна Азия най-много емигрантски пари идват от Полша, Русия, Испания и САЩ.
Данни на Евростат за миналата година показват, че най-големи парични преводи се правят от Франция и Германия, откъдето излизат 10,5 и 5,1 млрд. евро. Преводите от Великобритания и Италия са в размер на 4,6 и 4,5 млрд. евро.

Близо 1,3 млрд. евро са били преведени от Белгия. Общо жителите на ЕС са изпратили 35,6 млрд. евро към други държави извън общността през 2018 г.

Така или иначе данните за преводите са показателни за това какво е реалното състояние на икономиката и то не само българската – движат се успоредно с икономическия растеж. В годините непосредствено след последната икономическа криза те намаляваха заради рецесията и респективно – увеличаваха се и постепенно достигнаха предкризините си нива в последните 9-10 години. За съжаление не можем да кажем същото за чуждестранните инвестиции, от които се нуждае малък пазар, като българския.