Лаборатория „ЛИНА” въведе изследване на аполипопротеин А1 и аполипопротеин В, показващи риска от инфаркт и инсулт

Съвместното изследване на двата аполипопротеина дава възможност да се изчисли коефициент на атерогенност  - Апо В/Апо А, чието повишение строго корелира с  опасността от възникване на сърдечни и мозъчни инциденти

Ключови думи: риск от инфаркт, риск от инсулт, изследване на холестерол, аполипопротеин

В стремежа си да предостави на своите пациенти най-съвременните  и ефикасни методи за диагностика, лаборатория „ЛИНА” въведе изследванията на аполипопротеин А1 и аполипопротеин В. Те са особено полезни  при  оценка на риска  от атеросклероза. Атеросклерозата е хронично  заболяване, при което във вътрешния слой на големите и средни артерии се отлагат мастни вещества и стените на съдовете стават по-дебели и по-твърди. Проявена атеросклероза вече се среща при всички възрасти, като нейната честота и тежест се увеличават с напредване на годините. Когато тя  засяга коронарните артерии се стига до недостатъчно доставяне на кислород т.е. исхемия на миокарда. В този случай се говори за исхемична болест на сърцето. При остро настъпващо нарушение на кръвоснабдяването на миокарда се стига до миокарден инфаркт. При засягане на мозъчните артерии последствието е  развитие на мозъчно-съдова болест, която може да доведе до инсулт.

Как изследването на аполипопротеини показва риска от съдови заболявания?

Аполипопротеините са белтъчните компоненти на липидните комплекси. Те играят основна роля  при транспорта им в съдовото русло, а също така активират  биохимичните процеси на тяхното образуване. Поради това, напоследък тяхното изследване се утвърждава все повече в диагностиката и оценката на риска от атеросклероза на съдовете.

Аполипопротеин А1 е основната белтъчна съставка на липопротеините с висока плътност - HDL-холестерол, които съдържат така наречения „добър холестерол”. Те са единственият физиологичен фактор, който осигурява освобождаването на клетките от излишния холестерол. Ниското съдържание на Аполипопротеин А1 е свързано с ниски концентрации на HDL-холестерол, а това води до нарушено извличане на холестерола от съдовете и повишен риск от отлагането му  под формата на атеросклеротични плаки. Известна е обратнопропорционалната зависимост между концентрациите на Аполипопротеин А1 и риска от коронарна или периферна съдова болест. Причините за понижени нива на Апо А1 могат да бъдат както някои наследствени заболявания (фамилна хипeрлипидемия, болест на Танжер, Fish-eye ), така и хронични заболявания като диабет, нефротичен синдром, бъбречна недостатъчност, чернодробна увреда. Повишени стойности на Аполипопротеин А1 се наблюдава при бременност (анализ на Апо А1 трябва да се извърши най-рано 6 седмици след раждане на детето ), алкохолизъм.

Фактори, които могат да повлияят изследването са: прием на анаболни стероиди, диуретици, андрогении намаляват нивата на този белтък, а статини, фенобарбитал, естрогени, орални контрацептиви го повишават.

Аполипопротеин В е основната белтъчна компонента на липопротеините с ниска плътност (LDL-холестерол), с междинна плътност (IDL) и много ниска плътност  (VLDL- холестерол). Всяка от тези липидни частистици съдържа точно по една молекула от апо В. Така той е показател за броя на атерогенните частици, докато измерването на LDL холестерола дава информация само за съдържанеието на холестерола в LDL частиците. Освен тях, при някои състояния се образуват малки и много плътни LDL частици,  които лесно преминават през съдовата стена и се отлагат под формата на атерослеротични плаки. Това са т.нар. sd LDL, които напоследък се считат за по-опасни от  LDL. Поради тази и някои методични предимства най- новите изследвания доказват, че апо В е по-надежден и информативен лабораторен критерий за риск от сърдечно съдови заболявания, отколкото изследването на отделните липидни фракции. Особено полезно е изследването му  в случаите с повишени стойности на триглицеридите, при които интерпретацията на резултатите от LDL-холестерола може да бъде затруднена. Повишението на Апо В е свързано с наличието на високи концентрации на „лошия холестерол”  в кръвта, което говори за риск от развитието на сърдечно-съдови и мозъчни заболявания. Има и наследствени състояния, при които се наблюдават високи стойности на този белтък, напр. фамилна хиперхолестеролемия. Други заболявания, които могат да повишат неговите концентрации, са некомпенсиран захарен диабет, хипотиреоидизъм, тежки бъбречни и чернодробни заболявания. Намалени концентрации могат да се наблюдават при  наследствени заболявания, свързани с подтиснато образуване на Апо В, водещо като резултат до ниски нива на LDL и VLDL холестерола, но също и при хипертиреоидизъм, алкохолизъм, остри инфекции.

Съвместното изследване на двата аполипопротеина дава възможност да се изчисли коефициент на атерогенност  - Апо В/Апо А, чието повишение строго корелира с  опасността от възникване на сърдечни и мозъчни инциденти. Този индекс има по-добра  прогностична стойност  отколкото останалите липидни съотношения като общ холестерол / HDL; LDL/HDL относно риска от бъдещи сърдечно-съдови и мозъчни усложнения. Предимствата на това отношение се откроява особено при метаболитния синдром, при който дислипидемията се характеризира с високи стойности на триглицеридите, но нивата на LDL- холестерола могат да бъдат нормални. При такива пациенти, с нормални концентрации на LDL, но високи стойности на аполипопротеин В, може да се касае за наличие на много малки и плътни LDL частици, което се свързва със значителен риск. Предимствата на аполипопротеините се допълват и от факта,че не се изисква задължително 12 часово гладуване преди пробовземането, което е задължително условие при изследването на повечето показатели, влизащи в състава на липидния профил.