ГЕРБ спечели партийното състезание, но политическото събитие на 2019 г. е Борис Бонев

2020 г. ще е по-спокойна и ще е подготовка за изборите през 2021 г., прогнозира политологът Теодора Йовчева

Ключови думи: Борис Бонев, Теодора Йовчева, политолози, Слави Трифонов, Корнелия Нинова, КПКОНПИ, Иван Гешев, Сотир Цацаров

Продължаваме серията политически обзори за 2019 г. След Александър Маринов и Милен Любенов, е ред на докторанта от катедра „Политология“ на Софийския университет Теодора Йовчева.

- Г-жо Йовчева, кои са печелившите и губещите в българската политика през 2019 г.?

- Тази година безспорно беше една от интересните за българската политика, като се има предвид, че бяха проведени два вида избори - за представители в европейския парламент и за местна власт. Сериозна партийна интрига беше нажежена около европейските избори, на които се видя тежка битка между ръководството на БСП в лицето на Корнелия Нинова и други центрове на власт в партията като този на Станишев изпъкна най-ярко. От друга страна, залогът беше вдигнат за социалистите, защото социологическите проучвания преди евровота показваха изравнени позиции на двете водещи партии. От гледна точка на партийното състезание, то беше спечелено от ГЕРБ и на двата вида избори. Ако гледаме в малко по-широк план, обаче според мен, определено събитие на печеливш в политиката е Борис Бонев и изобщо кампанията около него. Стартирал от доста по-ниски позиции и разпознаваемост, той успя да направи много повече, отколкото се предполагаше. Да не забравяме, че Бонев стана вторият независим общински съветник, успял да влезе в столичния общински съвет. Това е много сериозно постижение за човек, който до преди това е бил слабо разпознаваем извън район Лозенец, в който организацията му е популярна. Фактът, че „старомодната“ кампания на Бонев - срещи с хората лице в лице по улиците - се оказа продуктивна, е голям успех само по себе си.

- Каква е вероятността за предсрочни парламентарни избори през 2020 г.?

- Според мен малка, защото и двата фактора, които можеха да предизвикат предсрочни избори - загуба на управляващите на европейските избори и на местните - не се случиха.

- Назначенията на Иван Гешев за главен прокурор и на Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ знак за какво са?

- За продължаване на водената досега политика в сферата. Като се има предвид, че Иван Гешев беше заместник на Сотир Цацаров, е малко вероятно да има разграничение от работата на бившия главен прокурор. От друга страна, Сотир Цацаров ще продължи работата си по борбата с корупцията по същия начин. И двете кандидатури бяха посрещнати със сериозно внимание от страна на гражданското общество, защото засягат проблема с корупцията. Корупцията е един от най-сериозните проблеми в обществото ни, а реално почти никой не вярва на специализираните органи като КПКОНПИ. Протестите по повод номинацията и избора на Иван Гешев за главен прокурор показаха, че обществото ни вече е стигнало до ниво на зрялост, като се интересува и е готово да протестира по тези въпроси. Подобно осъзнаване всъщност е и вид надежда, че като общество сме осъзнали къде се корени проблемът и в някаква степен ни кара да сме скептични към нови популистки политици, които обещават справедливост.

- Президентът стартира консултации за промени в Конституцията. Такива необходими ли са според Вас? В каква посока?

- Проблемът на конституцията ни е, че тя е правена в определена историческа и политическа обстановка, която е налагала компромиси. Фокусът, който президентът вероятно ще постави, е върху съдебната система. Най-важното в тази сфера е контролът върху главния прокурор. Това са и препоръките на Венецианската комисия. Според мен обаче истинските проблеми са в самото прилагане на закона и нерегламентираното влияние в съдебната система.

- Румен Радев наскоро каза, че Бойко Борисов е в залеза на своето управление. Как приемате тези думи?

- Президентът Радев показва амбиции за по-сериозно участие в политиката от самото начало на мандата си. Това желание прозира в изказванията му по повод ежедневната политика, които са по-чести в сравнение с предишни президенти. В известен смисъл за него е неблагоприятно, че стартира политическата си кариера именно като президент, защото това е пост, към който се пристъпва в края на политическата кариера. Отделно, за Румен Радев едно по-нататъшно участие във властта би било задача с повишена трудност. От една страна, той беше издигнат от БСП и няма да е лесно да започне проект, разграничаващ се от социалистите. От друга страна, ако се асоциира с БСП, ще загуби подкрепа. Като президент към него е съсредоточено особено внимание, както беше в случая с избирането на Иван Гешев. В този случай активистките групи по въпросите на съдебната система очакваха по-драстично решение като сезирането на Конституционния съд.

- БСП ще избира лидер през 2020 г. Очаквате ли смяна на Корнелия Нинова и има ли нужда соцпартията от друг водач?

- Според мен важен момент е смяната в правилата за избор на председател - избирането на лидера от членовете директно, а не от конгреса, който е висшият партиен орган. Лидерът на социалистите нямаше да предприеме тази смяна, ако не беше сигурна в победата си. По принцип в политологията се наблюдава един парадокс - демократизирането на правилата, т.е. включването на всички членове в избора на председател, всъщност води до по-засилена лидерска доминация. По този начин лидерът пренебрегва центровете на власт вътре в партията. Корнелия Нинова конкретно има проблем с определени групи в БСП и по този начин, със смяната на правилата, цели точно да избегне тяхното влияние. Освен това, лидерството на Нинова е спорно във вътрешнопартийно отношение. Една част от социалистите я обвиняват за породените вътрешнопартийни конфликти. Въпросът е дали на конгреса ще наделее тази теза или смяната на правилата ще доведе до бетониране на мястото на Нинова. Наблюдава се и идеен завой на партията. От опитите за социалдемократизирането ѝ по времето на Сергей Станишев, под управлението на Нинова БСП възприема популистки и националистически облик. От тази гледна точка, освен лидерството залог е и самото идейно развитие на БСП.

- Какви промени да очакваме в българската политика през 2020 г.?

- 2020 г. ще е по-скоро подготовка за 2021 г., когато ще се състоят парламентарни и президентски избори. Вероятно самата година ще е по-спокойна, защото партиите ще са обърнати към стягане на редиците си. Евентуална изненада и промяна може да се очаква около проекта на Слави Трифонов, защото той ще се опитва да печели доверие като аутсайдер на системата.