Ново проучване: Какво искат българите и останалите граждани на ЕС от Европарламента

В България 53% от анкетираните определят членството на страната като нещо добро

Ключови думи: Евробарометър, Европарламент, Европейски съюз, българи, европейци

Есенното проучване на Евробарометър за Европейския парламент традиционно пита гражданите кой политически въпрос трябва да се разглежда от институцията като приоритет. По отношение на европейските ценности ясно мнозинство от гражданите считат защитата на правата на човека в световен мащаб (48%), свободата на словото (38%), равенството между половете (38%) и солидарността между държавите членки на ЕС (33%) за основни ценности, които трябва да бъдат защитавани в Европейския съюз. В България повече от половината респонденти (51%) са посочили на първо място солидарността между държавите членки като основна ценност, която трябва да бъде защитавана от Европейския парламент, последвана от защитата на правата на човека в световен мащаб (46%) и свободата на словото (30%).

Въпреки че класирането на най-важните теми показва значителни различия в отделните държави членки, за първи път изменението на климата оглавява списъка с първостепенни въпроси на гражданите, информират от Европарламента.

Почти всеки трети респондент (32%) иска Парламентът да определи борбата срещу изменението на климата като свой най-голям приоритет. Борбата срещу бедността и социалното изключване (31%), борбата с тероризма (24%), както и борбата с безработицата (24%) са следващите в усредненото класиране на приоритетите на гражданите в ЕС. Почти всеки трети български гражданин е посочил борбата със социалната изолация и бедността (36%), създаването на условия за икономически растеж (29%) и качеството и достъпа до здравни услуги (29%) сред трите най-важните теми, на които Европейският парламент трябва да обърне внимание.

През изминалата година протести, свързани с климата и водени предимно от младежи, мобилизираха милиони граждани в ЕС и по света. Данните от проучването Парламетър 2019 отразяват това усещане за извънредна ситуация с климата, тъй като абсолютно мнозинство от анкетираните (52%) считат, че изменението на климата в момента е най-належащият екологичен проблем, следван от замърсяването на въздуха (35%), замърсяването на моретата и океаните (31%), обезлесяването (28%) и нарастващото количество отпадъци (28%). Освен това почти шест от десет европейци вярват, че тези протести, водени от младежи, са допринесли за повече политически мерки срещу изменението на климата както на европейско, така и на национално равнище.

Шест от десет европейци (59%) подкрепят членството на страната си в ЕС

Подкрепата на гражданите за Европейския съюз остава висока за трета поредна година, показва есенното проучване на Евробарометъра на Европейския парламент – почти шест от десет европейци (59%) заявяват одобрение за членството на своята страна в ЕС. В България 53% от анкетираните определят членството на страната като нещо добро. Резултатите от проведеното през октомври 2019 г. изследване показват също така повишено ниво на удовлетвореност от начина, по който работи демокрацията в Европейския съюз: 52% (+3 процентни пункта) от европейците споделят това чувство. На същото мнение са и 52% от анкетираните българи.

Европейските граждани биха искали Европейският парламент да играе по-важна роля, като 58% от анкетираните призовават за по-влиятелен Европейски парламент в бъдеще. Това е увеличение със 7 процентни пункта от пролетта на 2019 г. и най-високият резултат за този показател от 2007 г. В България почти половината от анкетираните (49%) биха искали Европейският парламент да играе по-важна роля, което е увеличение с 2 процентни пункта спрямо пролетта на 2019 г.

Голямо мнозинство иска повече информация за ЕС

Не на последно място, Парламетърът за 2019 г. предлага ценен поглед върху това какъв вид информация, свързана с ЕС, би представлявала интерес за европейските граждани и как те могат да бъдат по-ангажирани с разработването на политики в ЕС. Общо три четвърти от европейците (77%) биха искали да получават повече информация за дейността на европейските институции. Конкретните последици от законодателството на ЕС на местно, регионално и национално равнище, както и от дейностите на Европейския парламент и неговите членове са сред областите, които са най-важни за гражданите.