Кои и колко са работещите бедни?

Профилът на работещите бедни е доста по-различен от този на заетите като цяло по своята етническа структура

Ключови думи: работещи бедни, кои и колко, новини

В социалната политика, едно от понятията с които се спекулира най-често е „работещ беден“, най-вероятно поради обяснимата несправедливост някой да работи, а да не може да свързва двата края. Към объркването около това понятие се добавя и обстоятелството, че битуват няколко различни определения, според които броят на работещите бедни в България варира в рамките на стотици хиляди души. По тази причина, в настоящия текст ще разгледаме основните характеристики на работещите бедни въз основа на последните достъпни данни за 2017 г. от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) на НСИ и Евростат.

За да попадне някой в групата на работещите бедни е необходимо да отговаря на две условия - да работи на пълно или непълно работно време, и да е част от домакинство с доход под 60% от медианния за определената година. Към 2017 г., от когато са последните достъпни микроданни на EU-SILC, на това определение отговарят около 378 хиляди души (16+ години), или около 12% от всички заети, в това число и работещи хора извън трудоспособна възраст.

На първо място, много повече работещи бедни са мъже, отколкото жени – 230 хиляди мъже и 150 хиляди жени. Този дисбаланс е до голяма степен обясним, тъй като в бедните семейства много често само единият от възрастните работи, и това много по-често са мъжете, докато жените са безработни или неактивни, и се грижат за зависимите деца или възрастни. Този извод до голяма степен се потвърждава и от разпределението на работещите бедни според размера на домакинството (Графика 1). Повечето са концентрирани в домакинства с поне трима членове, което насочва към домакинство с един работещ (най-вероятно заплата около минималната), безработен възрастен и зависими деца. При домакинствата с един човек, които е работещ беден става дума за зает на непълно работно време, а при тези с двама – за съжителство на зает и безработен/неактивен, или един зает със зависимо дете или пенсионер.

Също като при бедността като цяло, работещите бедни имат ясно изразен образователен профил (виж Графика 2). Почти всички са завършили някаква форма на училищно образование, най-често осми или дванадесети клас. Малкият дял на работещите бедни с начално или по-ниско образование е до голяма степен очакван, тъй като за тях е много вероятно да са бедни, но да останат изцяло извън заетост, т.е. да са неактивни или безработни. Обратно, висшето образование (и до известна степен професионалното) често дава достъп до по-добри работни места, които извеждат домакинствата от групата на бедните.

Профилът на работещите бедни е доста по-различен от този на заетите като цяло по своята етническа структура. Малко над ¼, или 100 хиляди от работещите бедни са роми, 200 хиляди са българи. Това е следствие най-вече на образователната структура – много малко роми имат висше образование, което се отразява на достъпа им до по-добре платени работни места. В ромските домакинства е и много по-голяма вероятността да има само един зает, чийто доход да се разпределя и между останалите му членове, а и в тях често има повече деца.

Обратно, възрастовата структура на работещите бедни (Графика 3 )до голяма степен отговаря на този на цялата работна сила. Мнозинството от тях са концентрирани между 30 и 49 години, където са и най-многото заети като цяло. Броят работещи бедни в пенсионна възраст е относително по-нисък.

Накрая, струва си да разгледаме и разпределението на работещите бедни между различните професии. EU-SILC позволява детайлната им разбивка според Международната стандартна класификация на професиите (Графика 4 включва всички професии, в които в България има поне 10 хиляди работещи бедни). Повечето от професиите, в които са концентрирани работещите бедни не предполагат висока квалификация - много от тях са за чистачи, строители, продавачи, шофьори, сервитьори и земеделски работници. Очаквано, това са и сред професиите с най-ниско заплащане в страната, както и най-голям сив сектор и недекларирана заетост. Много от тях са и различни форми на сезонна заетост, а и те са сред най-застрашените и несигурните в случай на влошаване на икономическата ситуация, тъй като нискоквалифицираните най-често са сред първите уволнени, строителната дейност се свива чувствително, а търсенето на много услуги намалява.

Прегледът на характеристиките на работещите бедни разкрива доста особености, които биха могли да бъдат полезни при дефинирането на политики, насочени към тях. От една страна, видно налице са проблеми при издържането на по-големи семейства с дохода на един зает, но от друга много работещи бедни са с ниска квалификация, което възпира насочването им към професии с по-високо заплащане. На преден план отново излиза обстоятелството, че бедността е непропорционално голям проблем сред ромите, дори и за относително ниския дял от тях, които работят. Професиите на работещите бедни пък са сред най-застрашените от влошаването на икономическата ситуация, което поставя настоящите им недостатъчни доходи в риск в случай на криза.