„19 ноември“ – 30 години по-късно. Помен за умрялата бургаска демокрация

Първият демократичен митинг в Бургас на 21 ноември 1989 г., на който Стойчо Кьосев държи реч и 30 г. по-късно пред вече бившия БСУ

Ключови думи: стойчо кьосев, демокрация, дисидент, флагман

Тема в развитие

Защо на 2 октомври при портиера на едно училище ще идат мъдрите хора на Бургас, за да му се поклонят Знаете ли кой е портиерът на „Славейковото” училище в Бургас? Помните ли го? Той се завърна в Бургас и ще е чест за всяка бургаска гимназия като преподавател

Дисидентът Стойчо Кьосев за Валентин Касабов: Отиде си най-личният, най-юначният от първите, истинските борци за демокрация „19 ноември“ – 30 години по-късно. Помен за умрялата бургаска демокрация Разтърсващо признание! Първият почетен гражданин на Бургас, който се почувства длъжен да даде отчет. За да каже истина Бащата на Демокрацията в Бургас Стойчо Кьосев номиниран за почетен гражданин Само във Флагман! Вижте нелегални кадри от 20 и 21 ноември 1989 г. от бургаския площад „Св.св.Кирил и Методий” Само във Флагман! Кратката, но истинска история за зората на демокрацията в Бургас! Синовете на дисидента Стойчо Кьосев, който емигрира след 1989 г. в Куба, повеждат блокадата на АМ „Тракия“ в 18 часа

виж още

скрий

„Абе, какви ти 30, то 3 години след 89-та вече го нямаше това провинциално политическо джудже“ – ще възкликне някой „прагматичен“ демократ, дето се усети с демократични наклонности някъде в средата на 90-те. Когато стана безопасно, а понякога и доходоносно, да се позвериш на останките от Татовите комунисти.

И когато вече цялата поетика, романтика и възторг на надеждата за свобода, свястност, човечност беше започнала да става демоде. Когато вече ги нямаше грандиозните митинги от Орлов мост в София и площад „св.св. Кирил и Методий“ в Бургас. Когато Щурците, Васко Кръпката, Вили Кавалджиев, Богдана Карадочева вече не пееха ей така, за без пари, просто от едната вяра пред хората, събрани да изживеят заедно възторга си от споделената човечност, а се върнаха към старата практика на хонорара (или някакво постче тук-там).

И големите бургаски художници – Георги Баев, Стоян Цанев, Живко Иванов, престанаха да си дават работите за изложби, с които да се попълва празната касичка на бургаското демократично движение. Когато „брадатите“ от първите месеци на СДС започнаха да отстъпват пред загладените костюмирани редици на подготвяните за случая „професионални политици“ (този израз за първи път го чух от Михаил Неделчев, но май се беше поизсилил уважаемият професор, други яхнаха демокрацията).

И когато СДС от символ започна да става партия. С партийно строителство, кадриране, разнопоточно финансиране и прочие гнусотии. Когато за по-светнатите вече, далеч преди „проекта Бойко“, започна да става ясно, като че ще съмне, че е все едно кои крадливи комунисти и мафиоти ще дойдат на власт.

Герои на новото време станаха хора с прозвища Ментата, Фаса, Тъпото, Мими, Лакираните нокти, Апаша, Мистър 10%, за да се стигне до сегашните Калинки и Теменужки, „майки на нацията“, зелени еуглени и бледи спирохети, пфууу.

Само във Флагман! Вижте нелегални кадри от 20 и 21 ноември 1989 г. от бургаския площад „Св.св.Кирил и Методий”

Приятелите на народа от най-различни цветове започнаха да наричат българите „материал“, „дебили“, а официозният идеолог на СДС излезе със статия мръснишки озаглавена „Българинът е полегнал като трудна булка и чака някой да го оправи“. Е, вече нямаше смисъл, жалко за надеждите (съвсем нямам предвид Михайлова или Нейнски – по съвременному).

Помните ли онзи филм от седемдесетте - „Потъването на Япония“? С разните му новаторски за тогава ефекти? Ама не ми е за ефектите думата. Ами за онзи престарял мъдрец, дето разказва за жабите. Как като им пресъхне блатото прокълнават и умират. Не това се случи с японците във филма. Но, според него, това бе достойното. Е, така си отиде и „19 ноември“. Не се събрахме тогава под наивния лозунг на Здравко Ангелов (вече покойник, бел.ред), за да „изкярим“ нещо. Не се записаха над 600 бургазлии вътре в няколко дни за членове с идеята „има келепир в тази работа“. Партиите, почти всички, които после заприиждаха в СДС бяха с по три до пет члена.

Просто светът се запроменя, задуха свеж морски вятър, който да разсее спарената миризма на лъже-комунистическите айтоски чорапи и странджански партенки и хората повярваха. Поискаха да повярват. Божичко, колко беше красиво. И как се изпокриха довчерашните „властелини“ на любимия ни Бургас.

Разтърсващо признание! Първият почетен гражданин на Бургас, който се почувства длъжен да даде отчет. За да каже истина

После... После вече не си струваше. Който не е съгласен да си спомни кой тогава, в средата на 90-те, беше водач на „Партията СДС“ в Бургас. И да каже къде се намира сега въпросният персонаж. Или да се запита допустимо ли е СДС да се превърне в жалък клиент, мижав безгласен партньор на ченгеджийската версия на комунистите. Така ли беше, така ли е? Можеше ли, трябваше ли „19 ноември“ да участва в такъв отвратителен маскарад?

И „19 ноември“ умря. Само да припомня, че в тези 2-3 години обществен живот успя да:

- Организира първите (единствени масови) митинги на Демократичните сили в Бургас (тогава СДС още не съществуваше)

- Беше в основата на предизборните щабове на кандидатите от СДС за Великото Народно Събрание

- Беше основата на Българското Сдружение за Честни Избори

- Пребори се за преотстъпване сградата на Партийния дом за сграда на Бургаския Свободен Университет

- Пребори се за даване сградата на Партийната школа за Психиатрична клиника

- Непрекъснато се съпротивляваше на линията на тогавашното комунистическо ръководство на СДС – Бургас (да, така беше – и председателят и зам. председателят на СДС – Бургас бяха с партийни книжки) да дублираме „импозантния“ стил на Партията-ръководителка, с което стана неудобен и на националното ръководство на СДС.

И после умря. Политически умря. Но си остана като един неопетнен спомен (кой остана неопетнен от тогавашните времена?), като една малка, но все още припламваща свещица пред олтара на свястността, човечността и демокрацията. Онази демокрация, пламенната, прелестната. Не сегашната притворна пошлост и крадливо самодоволство.

Е, толкова можахме, толкова направихме. Една свещица пред олтара. За който има очи да я види. За който има памет да си спомни.

*Заглавието е на редакцията. Авторът е почетен гражданин на Бургас, доктор по философия, някогашен училищен и университетски преподавател, дисидент, съосновател през 1989 г. на първата опозиционна структура в Бургас, наречена „Клуб 19 ноември”. За кратко бе председател и на СДС-Бургас. Отвратен от последвалите събития в първите години на т.нар. ни демокрация, напуска България, плава под чужд флаг, за да отгледа и образова трите си деца, останали без майка от бебета. Сега живее в Куба