Празнуваме Деня на народните будители

България почита народните будители. Днес отдаваме почит на книжовници, просветители и на борците за национално освобождение

Ключови думи: народните будители, просветители, Паисий Хилендарски, отец Паисий, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев

Днес празнуваме Деня на народните будители. Отдаваме почит на делото на книжовници, просветители, борци за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал, съобщава Нова телевизия. 

Сред имената на най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.

Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 г., Паисий Хилендарски написва своята „История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена, той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.

Софроний Врачански, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание. След Освобождението на България, както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.

За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. От 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.

Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. В Деня на народните будители администрацията на президента за поредна година ще отвори врати за граждани, от 10.30 до 16.30 часа. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова ще приемат лично първите гости на "Дондуков" 2. Гражданите ще имат възможност да разгледат Гербовата зала, кабинетите на президента и на вицепрезидента, Огледалната зала и президентската библиотека.

Специален акцент в празничния ден ще бъде изложеният в Гербовата зала първи препис на "История славянобългарска", направен от Софроний Врачански три години след завършването на оригинала от Паисий Хилендарски през 1762 г.