Артериалната хипертония- контрол, усложнения и сезонна променливост
Над 20 хиляди българи умират всяка година от усложнения на артериалната хипертония- миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност
Артериалната хипертония е най-разпространеното заболяване в България и основен носител на риска от сърдечно-съдови инциденти.
С високо кръвно налягане са около 30 на сто от българите или около 2,5 милиона души. Над 20 хиляди българи умират всяка година от усложнения на артериалната хипертония- миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност.
Хипертонията и захарният диабет са основна причина за появата на бъбречна недостатъчност, а от своя страна високото кръвно налягане е и един от най-мощните рискови фактори за развитие на болестта на Алцхаймер. С увеличаване на възрастта зачестяват деменциите, като всеки 3 човек над 80 годишна възраст е с някаква форма на деменция.
„Половината от хипертониците не контролират добре заболяването си. Артериалната хипертония много често започва в ранна възраст, макар да се проявява по-късно. За съжаление, независимо от успехите от лечението на хипертонията, все още контролът на заболяването е незадоволителен.Той трябва да започне колкото се може по-рано в развитието на артериалната хипертония. Ако един млад хипертоник започне своето лечение своевременно, то той ще постигне този контрол по-лесно, отколкото, ако „натрупа стаж“ от няколко години.“ обяснява кардиологът д-р Ангелина Скръчкова от университетска болница „Дева Мария“ в Бургас.
У нас една трета от хората са с артериална хипертония,а при над 60-годишните те са вече две трети. Факт е и увеличаването на артериалната хипертония при младите хора, като основна причина за това е повишаването на теглото. Най-добрият начин да се коригира кръвното при тях е с намаляване на затлъстяването. 20-30% от българчетата са с наднормено тегло, а около 10% са със затлъстяване.
Заради заседналия начин на живот специалистите предвиждат увеличение на броя затлъстели сред подрастващите. Използването на различни електронни средства от младежите също е рисков фактор, разкрива д-р Скръчкова.
„Напрягането на очния апарат и на мозъка води до активиране на центъра на артериалното налягане в мозъка. Тъй като това е съчетано с намалена физическа активност, води до повишена опасност да се увеличи и кръвното налягане.“, подчерта д-р Скръчкова.
Много е важно човек да бъде обучен как да разпознае опасните симптоми в домашни условия. 140 на 90 mm Hg е нормата за нормално кръвно налягане, но измерено от лекар. Във възрастта над 80 г. се смята, че човекът е хипертоник при стойност повече от 160 mm Hg горна граница. Масовата ни цел е кръвното да се поддържа в стойности под 140 на 90 mm Hg. Ако човек измерва кръвното си налягане у дома, се очаква стойностите да бъдат с около 5 милиметра по-ниски. С възрастта е нормално долната граница да спадне, а горната граница да се увеличи.
Важно е да има измерени стойности в седнало и в легнало положение на пациента. Правят се две измервания на ден – сутрин и вечер, като се взима средната стойност от тях. Рискът от сърдечносъдови усложнения зависи не само от абсолютните стойности на артериалното налягане,но и от променливостта му. То варира значително в рамките на 24 часа,на няколко последователни дни, между отделните клинични прегледи.
Съществува и значима вариабилност между летните и зимните месеци - т.н сезонна променливост. Любопитно е да се отбележи, че през зимата стойностите на артериалното налягане се увеличат заради консумацията на по-солени храни.
България като цяло е страна с много висока консумация на сол и солени храни, а сънародниците ни приемат два пъти повече сол от определените норми. Ранното повлияване на рисковите фактори – като наднормено тегло, прием на сол и повишаване на физическа активност, както и своевременното лечение са от съществено значение за предовратяване на сърдечно-съдови усложнения в по-късна възраст.
Младите огнеборци канят на спортен празник в Бургас
