Китайският път към слънцето
През 2018 г. Китай става първата страна, която надхвърля 100 GW инсталирани соларни мощности – еквивалент на произведената енергия от 75 атомни електроцентрали
Китай е водещата страна в световен мащаб по отношение на производство на чиста енергия – особено, когато става въпрос за вятърна и слънчева енергия. В началото на 2019 г. азиатската страна вече притежава шест от 10-те най-големи компании за производство на слънчеви модули.
През 2018 г. на нейна територия вече са инсталирани половината от всички нови световни мощности за слънчева енергия, посочват от Международната агенция за енергия, цитирани от Nikkei Asia Review.
През същата година Китай става първата страна, която преминава границата от 100 гигавата инсталирани соларни мощности, което е еквивалентно на произведената електроенергия от около 75 атомни електроцентрали, пише investor.bg
Китайското правителство постави приоритет на инвестициите в слънчева енергия, тъй като тя дава възможност на страната да се справи с проблемите около замърсяването на въздуха, изменението на климата и енергийната сигурност, а свързаните с това ползи - финансови и екологични - са ясни.
През 2005 г. Общокитайското събрание на народите, законодателната власт в Китай, съобщава, че производството на енергия от изкопаеми горива е причина за 90% от емисиите на серен диоксид в страната.
Според китайското Министерство на здравеопазването замърсяването със сяра е довело до нов бум на ракови заболявания в страната. Всяка година замърсяването на въздуха убива стотици хиляди китайски граждани.
Освен това, изпълнението на ангажиментите, свързани с Парижкото споразумение за изменението на климата изисква от Китай да увеличи дела на соларната енергия от общия микс до 20% до 2030 г., от 3,2% през 2015 г.
Програмата „Яркост“, стартирана през 1996 г., е първата китайска национална политика за осигуряване на достъп до електричество до извънсистемни зони, използващи слънчева енергия и вятър, но в началото на XXI век Китай промени фокуса си върху производството за износ, отчасти привлечена от европейските субсидии за инсталиране на фотоволтаици.
Правителството предлага износни кредити, увеличава инвестициите в изследвания и разработки и създава ключови национални лаборатории в няколко водещи компании. Трансферът на технологии става главно чрез закупуване на производствено оборудване от индустриализираните страни и движението на предприемачи и квалифицирана работна ръка. Между 2000 г. и 2006 г. около 95% от слънчевите фотоволтаични модули, произведени в Китай, са изнесени.
След световната финансова криза китайското правителство създава голям вътрешен пазар за слънчеви панели чрез собствени субсидии.
Програмата „Златно слънце“, започната през 2009 г., плаща на разработчиците процент от парите, които са инвестирали в слънчеви проекти, независимо от електроенергията, която произвеждат. Втората субсидия за инсталиране на соларни мощности стартира през 2011 г.
Освен че насърчава растежа, правителството насърчава и иновациите. През 2015 г. Националната енергийна администрация даде начало на инициативата си „Първенец“, която насърчава новите соларни съоръжения да използват модерни продукти с по-висока ефективност, демонстрирайки технологичен напредък, като в същото време са свиват разходите.
За целта Администрацията предлага няколко мащабни, висококачествени терени за соларни проекти. Ожесточената конкуренция довежда до намаляване на цената до 0,45 юана (0,06 долара) за киловатчас - близо до основната тарифа за енергия, произвеждана от електроцентрали, работещи на въглища.
Тези планове се оказват успешни: системата не може да побере цялата произведена мощност, което довежда до принудително намаляване на производството. За да избегне тази неефективност, през 2018 г. Китай въвежда интелигентна програма за абонамент като намаля тарифите за подаване с 20%.
