In memoriam! До последния си дъх Георги Найденов-Гого си остана момчето от Бургас

Ева никога няма да забрави и последната му заръка: Да не спира. Да продължава да пее. Затова се качва  на сцената само десет дни след смъртта му. И не слиза до днес.

Ключови думи: ева найденова, георги найденов, гого, тоника, песен, бургас, стефан диомов, in memoriam

Има нещо символично в това, че преди няколко години Ева Найденова и Стефан Диомов, основателите на група „Тоника“, забравиха скандалите и се сдобриха на гроба на Гого. Там взаимно си поискаха прошка. Добрите хора носят добра енергия. Дори и от отвъдното.

А Гого бе добър човек. Твърдят го всички, които го познаваха. Не само заради чаровната усмивка, с която ще го запомнят стотиците хиляди негови приятели и почитатели, а защото такава бе душата му.

Отиде си твърде рано, преди да е довършил много от нещата, които бе започнал. Остави песните си, любящ син и един компютър, пълен с музика, планове и идеи.

Дълго никой не бе посмял да го докосне. Заръката на Гого е била  това да направи единствено талантливит му съмишленик Красимир Гюлмезов. Точно той написа музиката за песента посветена на него „Вместо сбогом“. Преди това поетът Живко Колев изля мъката си по раздялата с приятеля в стихове: „Ти тихо се отрони като лист,/след себе си вратата не затвори,/ сега ако ти трябва пианист,/ повикай ме и аз ще дойда горе.“ Една тъжна песен за един светъл човек.

6 август се навършват седемдесет години от рождението му. Намеренията му били за стане инженер-химик. Дори се захванал с реализирането им. Съдбата обаче го потупва по рамото и го праща там, където му е мястото. 22 септември 1971 година първокурсникът от Химико-технологичния институт, след прослушване е избран в състава на формацията, предвождана от Стефан Диомов „Тоника“. Една вечер той изпраща на гарата солистката на формацията, току-що завършилата гимназия Ева, целува я на раздяла и тази целувка подпечатва завинаги любовта им.

До последния си дъх Георги Найденов-Гого си остана момчето от Бургас. Той никога не се раздели с морето и възпя красивите вечери на своя град така, че песента му се превърна в негов химн.

Песента „Бургаски вечери“ е дело на композитора Иван Коларов и пристанищния докер, влюбен в поезията Иван Ванев. Монката и училищната група „Корали“ в която е и Гого, я изпява за първи път. Но пълноценния й живот, триумфът й по целия свят, където има българи, се дължи на изпълнението на Георги Найденов. Публиката я боготвори. По нейно желание понякога той е пял няколко пъти на един концерт. Освен аплаузи е имало и сълзи.

Днес Ева казва, че винаги, когато е на сцената, чувства, че Гого е до нея. Той продължава да пее с останалите. Жив е, казва, не съм сигурна дали мъртвите не сме ние.

Георги Найденов е първият поканил прочутите италианци от групата „Рики и повери“ у нас. Те са заедно с фамилия „Тоника“ на 6 май 2005 година в зала 1 на НДК. Така се ражда едно добро приятелство. Между Бургас и Рим прелитат писма, ноти и добри пожелания. При второто идване на „Богатите е бедните“ в „Арена армеец“ Гого вече го няма. Но тези от сцената, в онази паметна вечер, често вдигат глава към небето, знаят, че той е там и ги гледа.

През 2009 година мнозина в България чуват ужасната новина: Гого е болен от много рядката болест латерална склероза. От този миг Ева се посвещава изцяло на него. Забравя музиката. Колегите организират благотворителни концерти. Публиката е щастлива да види още само веднаж Гого на сцената. Все така усмихнат, но вече в инвалидна количка. Всички се надяват да се размине с най-лошото. Правят се догадки. От къде ли е дошло това зло. Някои се връщат към онова скандално турне във Виетнам, след което на „Тоника“ е забранено да пеят.  За Виетнам се споменава още веднаж, тридесет години по-късно. Лекарите променят първоначалната диагноза, като решават, че Гого всъщност е болен от лаймска болест, резултат от ухапване от насекомо именно там. Дали, ако това бе констатирано по-рано, Гого днес нямаше да е жив, питат се приятелите му. Но лекарски грешки ще има сигурно, докато съществува светът.

Гого си отива от този свят на 10 януари 2014 година. Обезумяла Ева го разтърсва да стане. Бузите му са червени, той няма бял косъм. Любящата съпруга не може да приеме това, което е станало. Така е и до днес: Мъжът ми винаги е тук, усещам го-казва.

Жената, която тридесет и три години е с Гого и остава с него до последния му дъх споделя, че непрестанно го сънува. Говорят си, както някога. Разказва му за последното си посещения в Бачковския манастир, където веднаж в годината са ходили заедно.

Ева никога няма да забрави и последната му заръка: Да не спира. Да продължава да пее. Затова се качва  на сцената само десет дни след смъртта му. И не слиза до днес.

Исак Гозес