Находка: Откриха 16 тайни документа за Васил Левски

Откритите 16 на брой документи са свързани със следствието срещу участниците в Арабаконашкия обир и издирването на Васил Левски

Ключови думи: васил левски, любен каравелов, писма, османски архиви, музей, истанбул

Национален музей „Васил Левски“ в Карлово представи за първи път неизвестни досега документи за Апостола. Снимката и книжата бяха открити в Османските архиви в Истанбул от уредника на музея Виктор Комбов. Те бяха разчетени от проф. Стефан Андреев, а преводът - направен от проф. Иван Добрев, пише Марица. Текстът на гърба на снимката на Васил Левски е разчетен и преведен от проф. Орлин Събев. Това съобщи Дора Чаушева, директор на НМ „Васил Левски“.

Работих в архива преди близо година, разказа Виктор Комбов. Откритите 16 на брой документи са свързани със следствието срещу участниците в Арабаконашкия обир и издирването на Васил Левски. Единадесет от тях са османотурски от периода 1 ноември - 1 декември 1872 г. стар стил, а останалите пет са от иззетите от властите комитетски книжа -вероятно от архивите на Тетевен и Орхание. От документите се разбира, че за османските власти вече е ясно, че именно Васил Левски е ръководителят на конспиративната бунтовническа организация, стояща зад обира на турската хазна и готвеща въстание с цел отцепване на България от империята по подобие на Сърбия и Черна гора.

Става ясно, че се полагат изключително големи усилия за неговото залавяне. Сред архивните материали намерихме най-ранния засега документ, в който се съдържа информация за заловената му снимка, по която Апостола е бил издирван. Това е доклад на дунавския валия до Великото везирство от 25 ноември 1872 г. От него за първи път научаваме и за това, че турската полиция разполага с много важни доказателства, уличаващи Апостола в подготовка на въстание.

Това са двете последни писма от Любен Каравелов до него. Сред документите бе и фотографията на Васил Левски, разказа още Виктор Комбов. Тя е изключително важна, защото доказва по коя точно снимка е издирван Апостола. На нея той е представен в близък план ​- седнал. Заснет е до под кръста, облечен в граждански дрехи - с колосан нагръдник, елече и сако. Вижда се и верижка на джобен часовник. Фотографията вероятно е направена през пролетта на 1872 г., докато Апостола пребивава в Букурещ във връзка с Общото събрание на БРЦК. Той поръчва в ателието да му изкарат няколко елипсовидни портрета, на които да е изобразен в бюст.

Но още преди фотографиите да са готовиа Левски напуска румънската столица. През юни и август той изпраща две писма до сподвижниците си отвъд Дунав Олимпи Панов и Данаил Попов, в които им напомня, че очаква да му доставят снимките в Българско. Това вероятно не се случва до неговото залавяне на 27 декември 1872 г. Данаил Попов по-късно получава снимките и от тях впоследствие са направени множество репродукции. Така този портрет на Васил Левски става най-известен сред неговите съвременници. Оригинални екземпляри на тази фотография, изпратени от Данаил Попов до Кириак Цанков, Панайот Хитов и Иван Драсов, са запазени в техните архивни фондове.

Досега се смяташе, че това е „фаталната“ фотография на Левски, с която е издирван и разпознат след залавянето му. От новооткритите документи обаче се разбира, че не този елипсовиден портрет попада в ръцете на разследващите, а снимката му до под кръста. Вероятно турският шпионаж успява да се домогне до стъкления негатив от ателието, където Апостола се фотографира. Това се потвърждава и в доклад на Найден Геров до граф Игнатиев от 4 декември 1872 г.:

„Намерено е също така фотографическо стъкло (стъклен негатив) с портрета на Васил Левски, от което са извадени няколко фотографии и са разпратени в различни места, за издирване чрез тях на това лице”. Интересно е и описанието на физическите белези на Апостола на гърба на снимката.

„Снимка на дякона Васил Левски от град Карлово. Понастоящем майка му се намира в същия град. Тъй като един зъб на горната му челюст под мустака стърчи навън, устната му е леко повдигната. С риж мустак е, среден на ръст, със светлосини очи, на 25-26 години.” Оказва се, че то е почти идентично с това, което секретарят на Тетевенския комитет даскал Иван Фурнаджиев дава пред следствието за него. Откритите през 2018 г. документи съдържат и още интересна информация. От тях се установява съставът на смесената комисия в София, която заседава преди пристигането на извънредната комисия от Цариград.

Стават ясни имената на някои от наградените с различни ордени и звания полицейски и административни служители, участващи в издирването и разследването. От опис на иззетите вещи и оръжия на комитетските дейци и участниците в обира се разбира с какво въоръжение са разполагали те. Иззети са общо 86 различни вида огнестрелно оръжие и 6 броя хладно, включително „украсената в златисто сабя” на главатаря на обирджиите на хазната и неговата „новопроизведена пушка с жило”.

За първи път в тези документи за Димитър Общи се съобщава, че той прави опит за самоубийство по нареждане на Влашкия комитет и тетевенските чорбаджии х. Станьо Врабески и Петко Милев. Документи са предоставени от Виктор Комбов и Дора Чаушева за публикуване в Известия на държавните архиви и ще могат да се ползват от изследователите.