Краят на северноирландските банкноти

Ключови думи: Банкноти, Северна Ирландия, краят на северноирландските банкноти

Новината, че First Trust Bank, търговска банка със седалище в Северна Ирландия, възнамерява да спре да емитира своите собствени банкноти е донякъде разочароваща. First Trust е печатила част от банкнотите на Северна Ирландия в продължение на почти 200 г. Традицията стартира през 1825г., тогава банката се е казвала Provincial Bank of Ireland.

99,9% от населението в света използва банкноти, емитирани от правителството. Малка част - тези, които живеят в Северна Ирландия, Шотландия, Хонг Конг и Макао - използват частно емитирани банкноти.

От днешна гледна точка печатането на банкноти от частни лица изглежда  странно. Но в миналото, преди намесата на централните банки, частните банкноти са били нещо съвсем нормално. Наприер, банковата система на Шотландия, която била много по-свободна от британската, имала сравнително малко банкови фалити през 18 и 19-ти век в сравнение с британската, която се опитвала да постави ограничения върху възможността на банките да издават банкноти.

В началото на 19-ти век тази шотландска система за "безплатно банкиране" била внесена в Канада от шотландски имигранти. Хората може би си мислят, че частните банкноти са рискови инструменти и затова се нуждаем от правителства, които да изпълняват тази функция. Но както показва таблицата по-долу, между 1868 и 1910 г. канадците почти нямали никакви загуби при печатането на банкноти.

Днес е останала само една малка следа от наследството от частни банкноти. В допълнение към 4-те юрисдикции, на които е позволено да запазят традицията, няколко централни банки все още търгуват публично - остатък от стария им статут на частни емитенти. В случая с банките в Северна Ирландия и Шотландия, при тях възможността за издаване на банкноти е заварено положение. Разрешени са само 7-те съществуващи лиценза и не се допускат нови участници. След като First Trust се откаже от франчайза си за издаване на банкноти, никога няма да го получи обратно.

First Trust казва, че излизането й от играта с емитирането на банкноти е търговско решение. Нека разгледаме накратко рентабилността (или нерентабилността) на емитирането на банкноти. Банкоматите и клоновете на First Trust могат да отпускат както държавните банкноти на Bank of England, така и собствените ѝ банкноти. Ако First Trust отпуска своите собствени банкноти, то тя трябва да поеме допълнителен набор от разходи, включващи печат и дизайн, унищожаване на стари банкноти и защита срещу фалшификати. Ако зарежда банкоматите си с банкноти на Bank of England, тя избягва тези разходи.

Емитирането на собствени банкноти има и своите ползи. За разлика от другите форми на дълг, когато First Trust емитира свои собествени банкноти(т.е. дълг), тя не трябва да плаща никакви лихви на притежателите на нейните банкноти. Но както и при другите форми на дълг, тя може да печели доход от набора от свързани активи, които държи като обезпечение за тези задължения. Ако този доход надвишава производствените разходи, то тогава има смисъл First Trust да издава свои собствени банкноти.
 

Колко печели First Trust от емитирането на собствени банкноти? Северноирландските и шотландските банки са задължени да обезпечат всеки хартиен паунд, който емитират, с 1) 60 пенса в Bank of England под формата на банкноти и 2) 40 пенса под формата на депозити. Като се има предвид, че шотландските и ирландските банки са издали около  £7,6 млрд. в частни банкноти, това означава, че те заедно са инвестирали £4.6 млрд. в банкноти на Bank of England. Тъй като обикновените купюри, като тази от £50 са обемисти, централната банка на Англия издава т.нар. "титани" и "гиганти", за да намали разходите за съхранение.

За емитенти като First Trust "титаните" и "гигантите" на стойност £4.6 млрд. са "мъртви" пари - те не печелят никакви лихви от тях. Но останалите около £3 млрд. активи, държани под формата на депозити, печелят лихви. Разликата между разходите за финансиране на емитента и платените от Bank of England доходи от лихви е това, което генерира печалбата от франчайза за емитиране на банкноти.
 

Друга причина, поради която сеньоражът (разликата между разходите за създаване на парична емисия и номиналната стойност на парите) е намалял, са ниските лихвени проценти в продължение на последното десетилетие. Северноирландските и шотландските банки в момента печелят едва 0,75% от депозитите, държани в Bank of England, докато през първата декада на 21 век техните печалби са били 5,75%.

И 4-те емитенти от Северна Ирландия (също и шотландските) пострадаха от законодателната промяна през 2009 г. и от ниските лихвени нива, но всичко това особено силно се отрази на First Trust, тъй като нейното емитиране на банкноти е много по-малко от това на Bank of Ireland и Ulster. Според годишния доклад за 2017 г., First Trust е издала само £333 млн. от £2,6-те млрд. северноирландски банкноти в обращение. Което означава, че е спечелила само £990 000 сеньораж миналата година (£333 млн. х 40% х 0,75%). Трудно е да си представим, че това може да е достатъчно, за да компенсира разходите за печатане и всички други.

За сравнение, Bank of Ireland е емитирала банкноти за около £1,2 млрд., а Ulster Bank – за £800 млн. И двете конкурентни банки могат далеч по-ефективно от First Trust да разпределят постоянните си разходи.

Изявлението на First Trust поставя някои важни въпроси. Едва ли някой се съмнява, че финансовата независимост, която осигуряват парите в брой, е от съществено значение. Също и чувството за сигурност, което те пораждат. Банкнотите са децентрализиран платежен инструмент, който не може да бъде унищожен при бедствия. Също така системите за разплащания в брой са отворени: никой не може да бъде проследен при използването им.

В същото време няма конкретна причина търговските банки да не могат да издават банкноти. Но какво се случва, когато се прекъсне частното емитиране на пари? В страни с частно емитиране като Северна Ирландия виждаме, че ниският лихвен процент върви ръка за ръка с постепенно елиминиране на кеша. А това от своя страна означава по-малко финансова независимост.

Казано накратко, когато лихвените проценти спаднат до нула, частните банки ще се опитат да запазят спредовете си чрез натискане на лихвения процент, който плащат за краткосрочните си задължения (като спестявания и сметки) в отрицателна територия, например чрез въвеждане на по-високи такси за поддръжка на сметки. Но те не могат да направят това с парите. Процентът на банкнотите е фиксиран на 0%. Вместо да поемат загубите от банкноти, частните емитенти просто ще се откажат от издаването им, подобно на First Trust, като принудят всички да използват продукти, базирани на сметки.

Ако ниските лихвени нива в Обединеното кралство продължат още няколко години (или паднат още повече), останалите частни емитенти в Северна Ирландия и Шотландия - Clydesdale Bank, Bank of Scotland, Ulster, Danske и т.н. – също ще бъдат принудени да спрат издаването на банкноти. И двете страни ще се превърнат в безкасови зони. И тъй като кешът е най-добрият начин за анонимни сделки, в Шотландия и в Северна Ирландия вече няма да има никаква финансова тайна. Всички транзакции ще преминават през лесно проследими платежни системи, базирани на сметки, които се сриват, когато властта на правителствата се разклати.

За щастие на шотландците и северноирландците, те имат резервен вариант. Bank of England може да попълни всички празнини, оставени от търговските банки, с нейни собствени банкноти. За разлика от търговските емитенти като First Trust, Bank of England не се ръководи от печалбите. Дори и печалбите от банкноти да намалеят до нула, централната банка може да продължи да доставя валута - и по този начин финансовата независимост на хората. Може би ролята, която играят публичните емитенти на хартиени пари, ще продължава да бъде съществена.

Източник: Tavex