Фармацевти: Изискването за верификация на лекарствата обезкръвява малките аптеки

Депутатът от НФСБ Георги Колев (в средата) изрази готовност да внесе в парламента предложенията на фармацевтите

Ключови думи: фармацевти, аптека, верификация, система, обекръвяване, антон вълев, любима бургазлиева, национална аптечна камара

През 2019 година на аптеките е възложена непосилната от финансова гледна точка задача, особено за малките аптеки в малките населени места и градовете, да въведат за своя сметка система, осигуряваща дейности по Верификация на лекарствени продукти с режим на предписване „по лекарско предписание“ и Омепразол 20 и 40 милиграма от лекарствата без рецепта, съгласно Регламент 161/2016 г на ЕК – Европейска система за верификация на лекарствените продукти. Това стана ясно в предаването „Алтернативи“ по СКАТ тв с водещ народния представител от НФСБ Георги Колев. Негови събеседници бяха председателят на Национална аптечна камара Антон Вълев и Любима Бургазлиева – председател на Регионалната фармацевтична колегия в Бургас. 

Те обясниха, че процесът верификация представлява физическо отчитане в аптеката при отпускане на лекарство на пациент на уникален код върху опаковките на лекарствата, който да гарантира, че продуктът е автентичен. 

По време на предаването водещият, който е народен представител 44-ото Народно събрание Георги Колев прикани фармацевтите да изготвят конкретните си предложения, които да бъдат внесени за разглеждане в парламента и Здравната комисия, на която той е зам.-председател. Колев заяви пълната си подкрепа и изрази готовност за съдействие към колегията. Той дори обяви 100 лв. награда за зрител на предаването, който представи фалшифицирано лекарство и покаже касова бележка от коя аптека е закупено. 

Съгласно текстове в регламента: Различаващите се помежду си механизми за удостоверяване на автентичността на лекарствените продукти, основаващи се на различни национални или регионални изисквания за проследимост, могат да ограничат движението на лекарствени продукти в рамките на Съюза и да повишат разходите за всички участници във веригата на доставка.

Двамата събеседници разясниха и какво е фалшифициран лекарствен продукт. Това е всеки лекарствен продукт, при който са представени невярно неговата идентичност, включително неговата опаковка и данни на етикета, неговото име или съдържание, по отношение на която и да е от неговите съставки, включително ексципиентите, и количеството на активното вещество в дозова единица за тези съставки; неговият източник, включително неговият производител, страната, в която е произведен, страната на произход или титуляря на разрешението за търговията му; или хронологията, включително записите и документите, свързани с използваните канали за дистрибуция.

Изпълнителна агенция по лекарствата е държавният контролен орган, който издава разрешения за употреба на лекарствен продукт в България. Разрешението гарантира, че лекарствените продукти са качествени, ефективни и безопасни. Лекарствата в аптеките достигат до пациентите след тази сложна процедура, в която кодовете на опаковките нямат никакво значение.

Фармацевтите настояват за определяне на заплащане на дейността по верификация на лекарствени продукти. Средствата следва да се набавят от таксите, които ежегодно плащат Притежателите на разрешение за употреба на лекарствени продукти на българската организация по верификация на лекарствата. Такова задължение им е вменено с текста на чл.31 Регламент 161/2016 г на ЕК -   Разходите по системата от регистри се поемат от производителите на лекарствените продукти с нанесени показатели за безопасност в съответствие с член 54а, параграф 2, буква д) от Директива 2001/83/ЕО.

Как законодателно може да се въведе осигуряването на фармацевтични грижи при пациентите с хронични болести и сложни терапевтични режими, налагащи прием на много и различни лекарства?

Регламентирането може да се въведе в поднормативен акт на предлагане на професионални фармацевтични услуги като неразделна част от системите за първична здравна помощ и за по-добра интеграция на аптеката с други здравни заведения. Проследяване на терапията, участие в програми за презентиране на правилна употреба на лекарства, проследяване на нежелани лекарствени реакции и съвети за прием на лекарства при хронично болни със съпътстващи заболявания, поставяне на ваксини, измерване на кръвно налягане, захар в кръвта, тегло, скринингови програми за социално значими заболявания – това са услуги, които могат да извършват фармацевтите срещу заплащане и в полза на пациента.

„Такива програми са широко разпространени и заплатени за фармацевтите, които ги предлагат в аптеките. В България обаче това не се прави. Те биха могли да бъдат регламентирани и предоставени като права на аптеките срещу заплащане. По този начин издръжката на аптеката няма да зависи само от продажбите на лекарства“, каза Любима Бургазлиева и допълни, че аптеките са принудени да водят разговори с търговците на едро, за да осигурят лекарства на пациента. Как верификацията ще ни осигури този достъп, попита Бургазлиева.

Двамата събеседници обявиха, че 1500 лекарства са загубили регистрация през последните 3 години и ги няма на пазара. „Съгласно закона в България, ако сте пациент, на когото изпишат специфично лекарство и ако поради липса на интерес от производителя, го няма в България, започвате да го търсите в чужбина. Ако това лекарство може да бъде приготвено в аптека, Здравната каса няма да плати, но ако го търсите през Фонда за лечение в чужбина, същата Каса ще плати на аптеката в Германия. По този начин се обезкръвяват българските аптеки и пациентите няма към кого да се обърнат. Губим време на пациента, и то понякога в спешни ситуации“, каза Антон Вълев, председател на Националната аптечна камара.