Правнук на Сава Катрафилов издаде летописна книга за Ботевия четник

Георги Катрафилов пред паметника на своя прадядо поп Сава Катрафилов в Бургас. Тези дни излезе от печат новата му книга "Непокорният"

Ключови думи: Сава Катрафилов, книга за Сава Катрафилов, героите на България, Ботевия четник, Христо Ботев, Левски, Непокорният, Георги Катрафилов, революционер, поп Сава Катрафилов, будител, кораба Радецки, новините от Бургас

Книга за славния Ботев четник Сава Катрафилов, който загива с развято знаме в ръка и оставя костите си в местността Милин камък край Враца, издаде неговият правнук Георги Катрафилов. Тя се появи на книжния пазар дни преди Деня на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Името й „Непокорният“ най-точно определя характера на поп Сава Катрафилов, който казва “И сто живота да имах, бих ги дал за нея – свободата“.

Пред паметника му Морската градина на Бургас всяка година се събират негови роднини и патриоти, за да почетат героя, за когото Левски казва, че без него не може, а Ботев признава, че му е бил дясната ръка.
Тази година се навършват 143 години от гибелта на Христо Ботев и Сава Катрафилов. Средствата от продажбата на „Непокорният“ ще спомогнат за построяването на паметна плоча на загиналите 22 Ботеви четници, погребани в с. Мраморен, Врачанско, каза авторът на книгата Георги Катрафилов.

Наскоро той сподели пред репортер на Флагман.БГ, че три години е издирвал информация в Централния държавен архив, в Университетската библиотека в София, в Богословския институт и в Централната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Разполага и с девет ръчно написани писма от Сава Катрафилов. Едното от тях е до Панайот Хитов, в което се отчита за парите, които са му дадени по направление. Има и седем писания от близки приятели на свещеника, учител и революционер, който заклел Ботевата чета, а след превземането на парахода “Радецки”, лично е въртял руля до Козлодуй. 

Сава Катрафилов е роден в през 1836 г. в град Елена. Възпитаник е на първото класно училище в България - Еленската Даскалоливница. Наречена е от него „моята академия“. Там са учели Петко Рачев Славейков, Добри Войников, Стоян Михайловски и много други известни българи. Имал е контакти с революционни дейци в Сърбия, Румъния, Русия“, разказва Георги Катрафилов. Където е отивал, поп Сава все е създавал конфликтни ситуации, защото не е бил съгласен с тогавашните разбирания на тази заспала част от народа ни, добавя правнукът му. 

„За поп Сава Катрафилов има доста спомени от негови съвременници и съратници. Всичко писано за него е в публикации, в очерци и книги от писатели, краеведи, историци и по повод годишнини, свързани с освободителната борба срещу турското робство в България. Въпреки това за поп Сава Катрафилов се знае малко. Личността му винаги се свързва с подвига на Христо Ботев и неговата чета, със слизането й на Козлодуйския бряг, с краткия път на четниците до тяхната гибел във Врачанския балкан“, пише неговият правнук в предговора на книгата. Затова навярно е поставил и подзаглавието „Хроника за живота и делото на поп Сава Катрафилов“. 

След като учил право за една година в Одеса и завършил духовна семинария в Белград, Сава Катрафилов е работил като учител и в Бургас през есента на 1873 г., но отделя повече време за революционна дейност, обикаляйки странджанските села и заради това училищното настоятелство го принуждава да напусне преди завършване на учебната година.

Поп Сава Катрафилов е бил и сред най-активните възрожденци в борбата за българска църковна независимост.
„Тогава Бургас е бил малко рибарско селище, което впоследствие, заради удобното си местоположение в залива, се развива като голям търговски и пристанищен град. И тук, както навсякъде по това време в България, битката за църковна независимост завършва с победа за българите. През 1868 г. Димитър Бракалов, Яни Русалиев, Сава Х. Дечев и други образуват първата българска община в гр. Бургас. А през 1869 г. градът се сдобива и със собствена църква“, пише в „Непокорният“ Георги Катрафилов.

Поп Сава е имал стълкновения с духовници, защитаващи интересите на Цариградската патриаршия. Преди да бъде издаден султанският указ за признаване легитимността на Българската екзархия, поп Сава се е изказал по еретичен начин за отделяне от гръцката патриаршия и новият екзарх го завел в Цариград, където е трябвало да се повдигне този въпрос.

„В спомени на съвременниците на Катрафилов се казва, че през град Бургас са преминали и известните ни революционери: Васил Левски е обикалял Бургаския и Странджанския край, чието дело продължава и Сава Катрафилов. Като нелегален през 1872-1873 г. на път за Лозенград през Бургас минава и прославеният български войвода Панайот Хитов. Предполага се, че във връзка с подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г., на път за Одеса за Цариград с параход, е минал и Христо Ботев през Бургас, тъй като градът е бил задължително пристанище, в което корабите попълвали запасите си с въглища и вода“, пише в книгата си Георги Катрафилов“, цитирайки статия от бившия всекидневник „Бургас днес“.

В „Непокорният“ правнукът на славния будител и революционер разказва за повечето от селищата, където поп Сава е бил учител, за устройството и организацията на Ботевата чета, за качването и завземането на кораба „Радецки“, за боя на Милин камък и кончината на Сава Катрафилов, за разочарованието и за признателността. Книгата е илюстрирана със снимки и с архивни документи. Авторът разказва как Ботевите четници, въоръжени с изхвърлени от употреба белгийски пушки, застават срещу модерно въоръжената турска армия, озверял башибозук и приели исляма българи, заради своята неутолима жажда за свобода. 

Поклон пред героите на свободна България!