В затвора без вина? На 4 юни Иван иска съдът да го чуе отново - бил жертва на корумпирани полицаи
При проверка от КАТ в Стара Загора дръг тест засича марихуана в кръвта на 31-годишния мъж, който твърди, че никога не е докосвал дрога
Бургазлията Иван Тодоров е в затвора. Изтърпява 2-годишна присъда в Казичене по обвинение, което той смята за неправилно. 31-годишният мъж е спрян от Пътна полиция в Стара Загора през 2016 г. След проверка на документите му се оказва, че е без книжка, с предходна условна присъда за притежание на книжка с невярно съдържание. Проверка с drug test пък показва, че той е употребил марихуана. Именно с това мъжът не е съгласен. Флагман.бг успя да се свърже с него по телефона, като в няколко телефонни разговора той твърди, че излежава присъда за нещо, което не е извършил.
„Разберете ме правилно - добре съзнавам, че съм извършил престъпление, качвайки се зад волана на кола без книжка, особено с условна присъда. С това съм съгласен и бих платил глобата си или изтърпял присъдата си. Но ако беше за това. Всъщност аз влизам в затвора, защото съм бил употребил марихуана – а това със сигурност не е така, защото аз наркотици не употребявам!“, разказва Тодоров, който е на общ режим и има възможността да работи докато изтърпява присъдата си.
След влизането му зад решетките в края на декември м.г.,той губи работата си като автомонтьор, губи приятелката си, с която живее на семейни начала, губи на практика живота си – за нещо, което е убеден, че не е извършил.
„Бях на рожден ден на приятел в Стара Загора. По средата на празненството отидох да си взема дюнер с колата и ме спря патрул на КАТ. Полицаите установиха, че нямам книжка и ми казаха: „Дай 300 лв., за да нямаш проблеми“. При отказа ми, бях заплашен, че „ей сега ще видя какво ще стане“, уверява ни Тодоров.
Униформените извършват тест с дрегер – взимат слюнка от Тодоров. По негови думи му дават теста без ръкавици, дават му да пие вода (от определена бутилка, въпреки че 31-годишният бургазлия има шише с прясна минерална вода). Въпреки законите, че човекът, на когото се прави тест за наркотици трябва да присъства на място докато излезе резултатът, мъжът е отпратен „да пуши една цигара“ докато чакат устройството да даде резултат. Друг свидетел, освен двамата полицаи и него, липсва. Тестът излиза положителен. „Ела да видиш какво пише!“, му казват полицаите.
Тодоров веднага настоял да се вземе кръвна проба. Посещават най-близката болница, където обаче лекарят го „съветва“ да не дава такава. Защо - това остава мистерия.
„Взимам хапчета за бъбреци, те се продават в аптеките и аз дори и в затвора имам достъп до тях. Не би следвало те да се отразят на кръвния тест. Но не виждам друга причина да ми бъде отказана кръвна проба“, коментира Тодоров.
Той дава показания, в които си спомня, че изрично е казал в общи линии следното: „Бях на рожден ден. Излязох да си взема дюнер с колата. На партито имаше хора, които употребиха марихуана, но аз не съм от тях“.
В писмените показания обаче вписали друго, за което бургазлията разбира едва на делото, когатo е късно. Там пише, че той е казал, че е употребил марихуана с приятелите си. „Това е абсурдно, аз наркотици не пипам, особено и при положение, че съм седнал зад волана“, коментира още Тодоров.
Той е осъден на 1 година и 6 месеца плюс 5-те месеца от предходната му условна присъда. Сега защитникът, който той си е наел за делото – адв. Калин Вълев, има възможността да възобнови делото до 4 юни, за да се преразгледат обстоятелствата и отново да бъде чут с показания бургазлията.
Флагман.БГ се свърза с адв. Вълев, за чуе неговата гледна точка. По телефона той веднага си спомни за случая: „Да, сещам се за кого говорите. Ще изпратя документите, утре трябва да са готови. Не мога да коментирам как е протекло самото дело. Това е от мен, всичко добро“, лаконичен бе защитникът на Тодоров.
„Разбирам, че съм извършил нарушение – съгласен съм. Но не съм употребил марихуана! Не може да ме съдят за нещо, което не съм направил. Готов съм да си търся правата и в Страсбург“, категоричен е 31-годишният бургазлия.
Той се надява да се възобнови делото.
