Кратък пътеводител на десния стопаджия

Откъде тръгнаха - и къде са сега - лидерите на някогашния Реформаторски блок

Ключови думи: Десницата, евроизборите, Да България, Демократична България, новини от последните минути

Ако не сте комунист, ако не сте нихилист, ако не сте екстремист и не сте шовинист, ако не сте бюрократ, технократ и тарикат, а сте просто човек - нашите съболезнования.

Вие попадате в целевата група граждани, в името на които съществува ветрилото от "автентични-демократични-обединени-градски-реформаторско-републикански" партии в България.

Много е вероятно да сте гласували за някоя от тях или техните производни обединения поне веднъж в живота си. Много е вероятно да сте изпитали разочарование и неразбиране след поредното им разцепление, гарнирано с люти обиди между доскорошни братя по оръжие. Също толкова вероятно е да излезете да гласувате на 26 май, за да подкрепите поредната сложно-съставна абревиатура с все същите лидери, чийто кратък политически опит ги е амортизирал почти непоправимо.

За съжаление "Гласувайте с отвращение", "Този път е за последно" и "Само с преференция за нашите" са по-честните слогани в тази кампания, която тръгна със СРС-та от Елена Йончева, премина с полет на дрон покрай апартаментите на ГЕРБ и вероятно ще финишира в калта.

Проблемът на избирателите от категорията "Просто човек" е, че са прекалено заети да се грижат за своя дом, семейство, работа, дял от БВП и здрав разум, за да следят отблизо всеки следващ изненадващ обрат в центристко-десния сериал.

Това води до известни конфузни ситуации и затруднения по базови въпроси: кой с кого и защо се обединява, за какво се бори, с какво се различава от всички останали играчи по терена и къде е гаранцията, че грешките от миналото няма да бъдат повторени.

В продължение на месеци например ДСБ и "Да България" провеждаха паралелни вътрешни избори за Spitzenkandidat на общата си европейска листа. В крайна сметка, нито един от двамата публично обявени фаворити на симпатизантите не получи лидерското място.

Отсъствието на Светослав Малинов от ЕП при гласуването на пакета "Мобилност" беше достатъчно, за да го отчисли от листата на "Демократична България". Колебанието на дипломата Стефан Тафров за членство в ЕНП явно също е натежало за позиционирането му на второ място. И в това има смисъл. Но логиката на преподреждане на листата показа, че тактическите грешки вдясно се наказват по-сурово от стратегическите лидерски неуспехи (какво по-различно от стратегически неуспех е фактът, че няколко стотици хиляди избиратели останаха без представителство в Народното събрание през 2017 г.?).

Ако не сте следили отблизо кризата на идентичността в стария "Реформаторски блок", също има вероятност да се изненадате от факта, че някои от най-лоялните министри в кабинета "Борисов 2" се обострят все по-драматично в отношението си спрямо ГЕРБ, правопропорционално с наближаването на деня на изборите.

Божидар Лукарски например се оказа най-яростният критик срещу включването на стари седесари "на промоция" в европейската листа на Борисов (обяви, че не е виждал "по-голям срам и унижение" в историята на партията си). Предпоследният спомен от престоя на Лукарски във властта беше готовността му да крепи правителството дори след оставката на Борисов през 2016 г., с мандата и отговорността на "Реформаторския блок". Последният спомен беше мъдрото му решение да вкара емблемата СДС в коалиция с "Глас Народен" на Светослав Витков и Народния съюз на Румен Йончев (a.k.a. гласът на Бареков в 42 Народно събрание).

Бившият здравен министър Петър Москов също прогледна за "провала на ГЕРБ в десните политики в образованието, здравеопазването и държавността", макар със закъснение - едва когато се видя, че от престоя в управлението му е останала само скъсаната партийна книжка и тесте с "честитки" от прокуратурата по делото за турските ваксини. И ако БСП и ДПС бяха обявени за естествени политически противници на новия му КОД, то НФСБ и ВМРО се оказаха по-примеливи съюзници, отколкото доскорошните му съпартийци от ДСБ заради заплахата от "зелен екстремизъм".

Междувременно лидерът на БЗНС Николай Ненчев прави самостоятелна кампания за независим евродепутат, с помощта на PR-услугите на Евгени Минчев, а НПСД на Касим Дал (също част от оригиналния Реформаторски блок '14) преживя коалиция с ДОСТ на Лютви Местан, преди да се разцепи заради вливането в съюза с Марешки.

Едни се чудят с кого да се коалират, други избират кандидат-евродепутати с триста мъки, а избирателите им се надяват, че този път ще е по-различно...

Ако питате какво се случва с Меглена Кунева, тя отдавна е построила светлото европейско бъдеще от позицията си на посланик на ЕС пред Съвета на Европа в Страсбург.

Ако не сте комунист, ако не сте нихилист, ако не сте екстремист и не сте шовинист, ако не сте бюрократ, технократ и тарикат - все пак излезте в празничната неделя на 26 май и се разходете до изборните секции. Не за друго... А защото по всичко личи, че този път тежестта няма да бъде в партийните ядра.