Американка показа какво е да ровиш в каца с кисело зеле под знамето на ЕС

Възможно ли е товачудо? Макгахан от 1876 г. да е прероден в Канахан през 2019 г. заради България?

Ключови думи: Кей Канахан, режисьор, филм, кисело зеле, ЕС, Джанюариъс Макгахан, новини от последните минути

Звучи невероятно, налудничаво, но е факт. И за тези, които са чели българска история, 17-минутният филм на американската режисьорка Кей Канахан, който вече се върти в интернет, за него има и статия в сп."Ди атлантик", няма как да не препрати към репортажите за зверствата по време на Априлското въстание през 1876 г. Разбира се, Кей Канахан показва искрено само малка част от настоящето на България и по своя принос то  несравнимо по-малко от постиженията на автора на описаното по време на турското робство -  американският журналист от "Дейли нюз" Джанюариъс Макгахан. Разкритията на Макгахан бяха първият правдив израз на случващото се в България и дадоха реален подтик на света да ни помогне при освобождението ни от петвековния гнет.

Флагман публикува по-долу филмчето, за което колегата Божидар Божков - журналист от в."Войс бг", издание за българите в САЩ, смята, че не е голяма философия да се направи такъв филм. Отиваш в което и да е населено място извън четирите оазиса, където са се свили днешните българи: София, Пловдив, Варна и Бургас.

Молиш първите срещнати възрастни хора да ти съдействат. Те започват да ти разказват - тук имаше такова и такова предприятие, това беше училището, а това - кооперацията, тук живееха толкова хиляди хора, но демокрацията уби, унищожи и прогони в чужбина всичко, днес сме само ние.

В случая са се спрели на град Алтимир. И правилно, понеже е в регион, който най-ярко представя резултата от това да залепиш една по-слаба страна за силния и хитър Брюксел, за да се увериш, че в икономиката и политиката законите на физиката за скачените съдове не важат и винаги силният и хитрият изсмуква, изтощава и в резултат е на път да убие по-слабия и наивния. Даже не това е толкова интересно, защото който е учил политикономия го знае. По-интересното е, че наивниците за толкова години никак не са се свършили и продължават да вярват, че Брюксел е спасението, а не проблемът. Филмът е американски и, за разлика от мейнстриймните американски медии, е подходил честно и непредвзето (сценаристка и режисьорка е Кей Канахан). Навлиза просто ударно в темата - възрастен човек, който рови из кацата със зимнина в навечерието на Новата година. И в следващия кадър - телевизор, от който Плевнелиев, със звънкия си  гласец, обяснява в новогодишната реч поредните си глупотевини как България се е наредила в семейството на демократична Европа. А веднага след него разбираш, че това е празник насред чума - пустош, напусната от всички. За американски филм подобно добро ориентиране в обстановката е удивително.

Той върви със статия в американското списание „Ди атлантик“.

Флагман е далеч от идеята да внушаваме носталгичност към социалистическия строй допреди 1989 г., но пък бихме искали да се види и тази гледна точка, неудобна за настоящите ни покровители от ЕС.Вижте видеото: