Проучване: Турската младеж в България вече не е изостанала, но пропастта спрямо циганите расте опасно

Проф. Митев и Първан Симеонов (вдясно) са разтревожени от маргинализирането на българските роми

Ключови думи: Петър-Емил Митев, Фридрих Еберт, Галъп интернешънъл, Институт Иван Хаджийски, Първан Симеонов, младеж, българи, турци, цигани, роми, Европа, изследвания, социология

Разликите между младите етнически българи и турци у нас на практика са изчезнали. Наблюдава се обаче нарастваща диференциация спрямо ромската общност. Такива са част от изводите на мащабно изследване „Българската младеж 2018/2019” на „Галъп интернешънъл” и Института по социология „Иван Хаджийски”.

Проучването обхваща още 9 държави от Югоизточна Европа и е направено с помощта на германската Фондация „Фридрих Еберт”.

Резултатите от изследването за България бяха представени в БТА-София. То включва млади хора на възраст между 14 и 29 г. Това са лица, родени между 1989 и 2004 г. – т.е. това е първото поколение на европейска България, живеещо в страна, която е част от Европейския съюз, подчерта проф. Петър-Емил Митев от Института „Иван Хаджийски”.

„Откритостта на младежта към света е нараснала. Това е логично и предвидимо. Много по-често младите хора посочват своята европейска идентичност – над 50 на 100. Нещо повече – нараснало е чувството за принадлежност към света, космополитизмът. 40 на 100 от българските младежи се чувстват граждани на света. Но, забележете, това не е за сметка на отслабване на националната идентичност. Напротив, никога досега не сме регистрирали толкова патриотични отговори. Включително 39 на 100 от българските турци заявяват, че се гордеят с това, че са българи, че са български граждани”, заяви проф. Митев.

Според него, младежта у нас отхвърля дилемата – или европейско, или национално. Отговорът на новото поколение  е - и едното, и другото.

У нас нямало почва нито за евроскептицизъм, нито за национален нихилизъм.

Наблюдавала се хомогенизация между мъжете и жените - намалявала разликата между тях.

„Друга важна страна на хомогенизацията е намаляването - до изчезване, на различията между етническите българи и етническите турци. За изостаналост на етническите турци повече не може да се говори”, отсече Петър-Емил Митев.

„На този фон обаче трябва да изтъкнем и обратната страна на медала – задълбочаващата се диференциация в два плана: етническата, породена от маргинализирането на българските роми, и стратификационната, т.е. дистанцията „богат – беден””, каза още професорът. Според него държавата трябва да се погрижи повече в това отношение, тъй като е нейно задължение.

Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл” коментира от своя страна: „Като че ли няма една младеж. Има цигани, роми - или както искате ги наречете, и всички останали. Пропастта е много сериозна и това е един от най-тъжните изводи, който аз правя от това поредно мащабно изследване. Отчуждението е факт и житейските траектории на тези хора са различни. И това трябва да се отбелязва и винаги да се вади пред скоба, защото без постоянно напомняне за това ние не просто няма да адресираме проблема, а след време, когато си мислим за възпроизводството на политическия елит и въобще за възпроизводството, ще имаме две паралелни реалности.”

Някои от ромите дори се отъждествявали с имигрантите.

„В интервютата и фокус-групите, които правихме с роми, ясно личи това „цигани-българи, цигани-българи, цигани-българи”. Те го разбират, има „ние и те”. Даже видяхме известна солидаризация на учениците, които разпитвахме, с бежанците. Т.е. това съзнание за жертви го има и то не беше клиширано. Не беше някакво от типа „нас ни потискат” и т.н. Фокус-групата, повярвайте, беше такава, че беше много далеч от всякакви клишета. Даже ние се надявахме да има някакви клишета, за да стане по-художествено, както подобава на едно изследване, но не би”, каза Първан Симеонов.

Според него национализмът у нас е на мода и това е опасно.

Други изводи от изследването за българските младежи са, че расте консуматорството, „нищоправенето”, както и че социалните медии са победили телевизията. Наблюдава се и процес на рязка деполитизация – незаинтересованост от политическите и обществените процеси и нежелание за участие в политиката.

Намалява и деленето на леви и десни. Доколкото има такова, обаче, много повече са десните – три към едно.

Все пак новото поколение смята и че държавата трябва да има много по-силна роля за подпомагане на уязвимите групи.

Младите са категорични проевропейци. Те считат Европа за образец, който България не е постигнала.