Ще строим в Странджа компресорна станция заради „Турски поток“?

Липсващата инфраструктура по трасето за Турски поток е 484 км и ще бъде изградена каза министър Теменужка Петкова

Ключови думи: Теменужка Петкова, инвестицията за Турски поток, Турски поток, инвестицията, приходите от Турски поток, България, Теменужка Петкова, министър, новините от страната, Нова телевизия

На територията на България е необходимо изграждането на 11 км газопровод от границата с Турция до компресорна станция в Странджа. Там ще бъде построена и газоизмервателна станция. Това каза в „Здравей, България“ по Нова телевизия министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Тя уточни, че липсващата инфраструктура по трасето за „Турски поток” е 484 км и ще бъде изградена от компресорна станция „Провадия” до българо-сръбската граница.
„Това, което направихме във връзка с реализацията на "Турски поток" за разширение на газопреносната инфраструктура на територията на България от българо-турска граница до българо-сръбска граница е изцяло в съответствие с европейските правила“, заяви министърът.

Борисов и Медведев уреждат ферибот между Бургас и Новоросийск и повече защита за руските туристи

„Европейската комисия е убедена в това, че България работи за диверсификация именно чрез изграждането на липсващата инфраструктура и на тези междусистемни връзки, които трябва да изградим със съседните страни", посочи Петкова. И добави, че приходите, които ще се реализират от „Турски поток” за година, са над 397 млн. лв., което означава, че до 2039 г. България ще си възвърне инвестицията в проекта.
Преди всичко договаряме в Брюксел нашия национален интерес и на целия регион от това да бъде осигурена сигурността на доставките, подчерта тя.

Нищо не печелим от „Турски поток“, Русия ще избере кой да строи тръбата през България?
От това, което беше обсъдено вчера между премиера Борисов и премиера Медведев, по никакъв начин не можем да говорим за увеличаване на зависимостта от Русия, добави министърът.
"Нашият национален интерес и политика в областта на енергетиката са много ясно дефинирани и са свързани с това да осигурим сигурността на доставките на енергийни ресурси и да създадем условия за диверсификация на източниците и маршрути за доставка на природен газ, тъй като това на практика означава и енергийна сигурност, конкуренция и конкурентоспособна икономика", заяви Петкова.
Тя коментира и изграждането на АЕЦ „Белене” и неговата рентабилност към момента. 
„Сега е лесно да се говори каква е била стойността на проекта през 2006 година. Тя е 3 млрд. 997 млн. евро, но в тях не е включена ескалацията. В рамките на разговорите, водени от 2006 до 2008 г. не е финализиран договорът за изграждането на централата и не са определени неговите параметри, в това число и параметрите, свързани с финансите”, поясни тя.
По думите й технологията за изграждане на реактора е най-съвременната и най-сигурната. „Към настоящия момент притежаваме оборудване, което е платено, площадка, която е лицензирана, притежаваме и огромна част от документите, свързани с лицензирането на този проект, така че са налице всички предпоставки да бъде направен опит този проект да бъде реализиран на пазарен принцип“, заяви Петкова.
„Тази площадка е изградена за ядрена централа. Тя притежава цялата необходима инфраструктура”, обясни тя и добави, че според последния доклад на БАН площадката е с най-ниския риск от земетресения в цялата страна“, добави тя.
„Ситуацията днес е много по-различна от тази, която беше през 2012 г. , когато беше взето решение за спиране на проекта. Тогава беше налице и тази финансово-икономическа криза, която не даде възможност за намиране на най-добрия финансов модел за реализация на проекта”, обясни министърът.
До броени дни България ще обнародва поканата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене". Петкова подчерта, че към настоящия момент е налице сериозен инвеститорски интерес към реализацията на проекта. Той е от страна на компанията CNNC - най-голямата държавна ядрена корпорация в Китай. Заявен е интерес и от страна на „Фрамaтом”, Корейската хидроатомна корпорация, „Дженерал електрик” и „Росатом”. „Всички тези заявки, които се правят в момента, говорят за това, че към този проект, при тези условия, които сме обявили, е налице интерес”, каза още тя.