Българинът с „Оскар“ лежал в затвора

Маринов споделя, че е извънбрачно дете, роден в Русе, осиновен от бездетна леля

Ключови думи: българин, Оскар, затвор, Димитър Маринов

Актьорът Димитър Маринов изпълни обещанието си и развя българското знаме от сцената на наградите „Оскар”. „Зелената книга“, където той се разписва с участие, триумфира като най-добър филм на церемонията, която се проведе отново в „Долби Тиатър“ в Лос Анджелис. Маринов е първият българин, държал в ръката си статуетката, но животът му съвсем не е преминал като на кино.

Маринов споделя, че е извънбрачно дете, роден е в Русе, осиновен от бездетната леля на биологичната си майка. Израснал е в семейството на едни от най-богатите и напредничави индустриалци в България - братя Маринови. Народната власт обаче изгонва осиновителката му от разкошния ѝ апартамент на столичната улица „Оборище“ заради комунистическата функционерка Вълка Горанова. 

Местят се в по-малък апартамент, но и там настаняват други две семейства, така че Митко израства в една малка кухня. „В продължение на 12 дълги и мрачни години живях в нереален свят, създаден от музиката. Цигулката беше моето бягство от реалността, която ме потискаше и плашеше“, споделя Маринов. Това съвсем не е най-тъмният период от живота му. Като войник той се опитал да избяга от България със свой приятел. Сръбски полицаи обаче ги заловили във вагон на „Ориент Експрес“ за Белград и ги върнали обратно. Тогава 19-годишният Митко бил съден и пратен в затвора за 2 години, 6 месеца и 10 дни.

Излязъл на свобода през 1986 г. и станал нощен чистач в театър „Сълза и смях“. Минал през всевъзможни проблеми, докато завърши ВИТИЗ, където покойният режисьор Крикор Азарян се застъпил за него пред властимащия Георги Йорданов. Другият му кумир и „баща“ в театъра бил Тодор Колев, който го насърчавал да свири на цигулката си и да изнася представления. В Америка попаднал с фолкджаз формацията „Магическите гласове“ при един от гастролите им зад Океана. През лятото на 1990 г. започнал да работи в музикален спектакъл с Йълдъз Ибрахимова, Андрей Баташов и др. Тръгнали на турне в САЩ и Канада и Маринов остава в Ноксвил, Тенеси.

„Бях само с раница, цигулка и 112 долара в джоба. Три дни живях на улицата, свирех на цигулка. Приюти ме семейство, с което останах 3 г.“, спомня си той. За втори път го осиновило добро семейство. От вестник за съдбата му разбрали двама съпрузи, загубили сина си при катастрофа. Те го потърсили и приютили, а после той научил, че толкова се заинтересували от него, защото бил роден на една и съща дата с починалия им наследник.

След време, в знак на благодарност, Маринов кръстил по-малкия си син на американеца Майкъл, който му дал храна и подслон. Преди да пробие в киното, Димитър си изкарвал хляба първо като художник. Няколко месеца свирил и с групата на Доли Партън в нейния увеселителен парк. Три години по-късно се преместил в Сан Диего, Калифорния. Отворил там първата българска пицария “Балкан”, която го издържала в продължение на 8 г. Там срещнал и съпругата си Дженифър, икономист по професия. През 2005 г. се ражда синът им Йордан, след няколко години отново стават родители на момче – Майкъл.

Башар Рахал и Захари Карабашлиев навиват Маринов да се яви на кастинг в Америка, когато вече бил на 45 и изобщо не си правел илюзии, че може да пробие в Меката на киното, но извадил късмет. През 2009 г. го поканили за участие в „Мъже от стомана“, а после спечелил роли и в други продукции. Към днешна дата той е работил с имена като Махершала Али, Виго Мортенсен, Матю Пери, Селена Гомез, Аштън Кътчър.