Предстоят промени по същество в Наредба №18 за касовите апарати

За това се договориха на среща днес министър-председателят Бойко Борисов и председателят на БСК Радосвет Радев

Ключови думи: наредба номер 18, флагман, промени в наредба 18 за касовите апарати, бойко борисов, среща

Срокът за въвеждане на новите изисквания на Наредба Н-18 от страна на фирмите, които използват СУПТО, се удължава с шест месеца и, вместо 31 март, ще бъде 30 септември т.г. Дотогава експерти на МФ/НАП и браншовите организации, членуващи в БСК, ще подготвят промени в някои текстове от Наредбата, които възпрепятстват възможността тя да бъде приложена, поради неясноти в дефинициите и/или поради противоречие с българското и европейското законодателство, както и със спецификата на отделни бизнес процеси, съобщава сайтът bia-bg.com.

За това се договориха на среща днес (26 февруари) министър-председателят Бойко Борисов и председателят на БСК Радосвет Радев. В срещата участваха още министърът на финансите Владислав Горанов, изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова, говорителят на НАП Росен Бъчваров, главният финансов директор на БСК Станислав Попдончев и председателят на Международната данъчна асоциация адв. Валентин Савов.

По време на срещата представителите на бизнеса поставиха на вниманието на премиера основните проблеми, свързани с прилагането на Наредбата, като посочиха и конкретни примери. В хода на разговора бе изтъкнато, че българският бизнес подкрепя всички мерки, насочени към изсветляване на икономиката и гарантиране на прозрачна и конкурентна бизнес среда, но не трябва да се създава прекомерна административна и финансова тежест за отговорния светъл бизнес, както и той да бъде поставян в условия на невъзможност за прилагане на изискванията. Според БСК, трябва да се търси баланс между мерките за изсветляване на оборотите и опасността от спад на реалните обороти, вследствие на прекомерни, неизпълними регулации.

В хода на разговора премиерът Борисов предложи, паралелно на разговорите по промяна на Наредбата, да стартира работа между МФ, НАП и БСК за въвеждане на модерна, съвременна система за електронни фискални бележки, като алтернатива на касовите апарати. Министър-председателят предложи периодично (през 10-15 дни) да се провеждат срещи с негово участие, на които да се отчита напредъкът по промените в Наредбата, като се търсят решения на спорните (между МФ/НАП и бизнеса) въпроси.

„Казахме си при Премиера, че тези 7 месеца до влизането на Наредбата в сила не трябва да изтекат като вода в пясъка, а да направим необходимото (и двете страни) Наредба Н-18 да е една модерна норма, регламентираща фискалните процеси. Основната тревога, която изразяват нашите членове по някои конкретни регламенти в Наредбата, получихме категорично, ясно съгласие да бъдат огледани прецизно едно по едно. Там, където можем да намерим едно по-добро решение, имаме увереността, че в диалог ще бъде постигнато. Съгласихме се, че безкрайност в старта на тази наредба не може да има. Добре свършената работа ще бъде в тези месеци до влизане на наредбата да се постараем да я направим разбираема и приложима, и да покажем, че България е едно добро място за правене на бизнес“, каза след срещата председателят на БСК Радосвет Радев.

До днешната среща се стигна, след като в продължение на повече от година представителите на бизнеса активно алармираха отговорните институции за необходимостта от прецизиране на текстовете в Наредба Н-18, така че от нейното приложение да не пострада почтеният бизнес. До момента аргументите и предложенията на бизнеса не бяха чути, още по-малко – отразени. Днешната намеса на Министър-председателя дава оптимизъм, че проблемите могат и ще бъдат преодолени, в диалог и при отчитане на интересите и на фиска, и на бизнеса.

Експертните екипи на браншовите организации, обединени от БСК, стартират още днес подготовката на конкретните нормативни текстове, които следва да бъдат променени. Очаква се най-късно до края на следващата седмица обобщен материал да бъде предоставен на вниманието на МФ/НАП, с копие до Министър-председателя, и да стартират ефективни преговори за отразяване на промените. В случай, че в идните месеци аргументите и предложенията на бизнеса отново не бъдат чути, остава възможността за сезиране на компетентните институции, вкл. Европейска комисия, Върховен административен съд и др.