Легендарен алпинист поведе бургаски ученици на пътешествие от дъното до покрива на света

Ключови думи: Дойчин Боянов, ОУ АЛександър Георгиев-Коджакафалията

Легендата на българския алпинизъм Дойчин Боянов гостува на учениците от пети и шести клас на ОУ "Александър Георгиев - Коджакафалията", за да им разкаже за вълнуващите си пътешествия до дъното на света - Антарктида, и до неговия покрив - връх Еверест.

Вълнуващата среща беше организирана по инициатива на учителя по география и икономика Екатерина Иванова и родители от иновативното училище.

Дойчин Боянов поведе учениците на пътешествие към Антарктида. Описа екстремните условия на живот на ледения континент и ги запозна с причудливите му обитатели. Разказа за премеждията по изкачването на най-високите върхове на планината Тангра и за чувството да бъдеш първият човек, покорил никога не изкачвани планински висоти, както и за гордостта от това да имаш неповторимата възможност да поставиш българско име на географския атлас на света, кръщавайки новия връх.

Втората лекция на алпиниста, който е сред малцината, покорили Еверест без употреба на кислородна бутилка, беше посветена на загадките на Хималаите. Посредством личния си фотоархив, съдържащ стотици спиращи дъха гледки от покрива на света, Дойчин Боянов направи децата съпричастни към предизвикателствата пред физическата издръжливост и психическата устойчивост на човека, устремен към своята трудно достижима цел да се нареди сред българите, поставили националния трибагреник на най-високия връх на планетата. С голямо вълнение приключенецът разкри и най-големия урок на планината - да имаш силата да се откажеш на метри от върха е понякога по-трудно от това да го покориш. Именно този нелек избор му се е наложило да направи при изкачването на К2 - най-трудният за покоряване осемхилядник.

На раздяла, след десетките въпроси, на които отговори, Дойчин Боянов получи титлата Приятел на ОУ "Александър Георгиев - Коджакафалията" и дари на училищната библиотека книгата "Българските върхове", на която е съавтор. Дойчин Боянов пожела при следващата среща да бъде в ролята не на лектор, а на слушател на разказите на учениците за покорените от тях върхове.