Бизнесът роптае заради корупцията и „убийствената” сива икономика, очаква щети от спорното финансиране на „Хемус”

Автор: Лъчезар ЛИСИЦОВ



Начинът, по който се финансира построяването на автомагистрала „Хемус”, може да нанесе щети върху бизнес климата. Това допусна председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
Той бе един от участниците в пресконференция в БТА-София на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).

На медийното събитие бяха представени приоритетите на АОБР за 2019 г.
От Асоциацията смятат, че трябва да се намали присъствието на държавата в икономиката. Освен това следвало да се засили борбата със сивата икономика, която у нас била „убийствена”.

Припомняме, че в края на миналата година правителството изненадващо реши да бъдат преведени 1,35 млрд. лева към държавното дружество „Автомагистрали” за строителство на отсечки от магистрала „Хемус”. Това предизвика редица критични коментари, че се цели непрозрачно финансиране чрез подизпълнители, тъй като тази държавна фирма няма капацитет да строи пътища.

След въпрос на „Флагман” как ще коментират казуса, Васил Велев днес каза: „Очевидно по този начин се цели ускоряване на процеса, за да се спестят съдебните процедури по многобройните обжалвания на многобройните търгове. Спорно е дали по този начин се постига трайно по-добър ефект. Безспорно е, че ще бъде по-бързо построена (магистралата), но какви щети ще има от това като цяло на бизнес климата, съпоставено с това ускоряване на построяването и съответно съживяване на северна България, нека да го анализират изследователите.”

Според Велев в случая няма нарушение на европейското законодателство. То давало право на такива поръчки за държавни фирми.
„Т.е. от юридическа страна не е укорим (начинът на финансиране – б.а.). От страна на бизнес климата вече всеки сам да си прави изводите”, допълни шефът на АИКБ.

Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТТП), каза от своя страна: „Има правила за обществените поръчки. Мисля, че без обществени поръчки хич няма как да се мине. Ще видим как ще постъпят по-нататък.”

Коментар по темата направи и Радосвет Радев – председател на Българската стопанска камара (БСК): „Аз виждам връзката между по-ранната тема, по която говори г-н Велев, за качеството на мениджмънта в държавните компании, и че ние имаме претенции за това, защото в един момент се явяваме конкуренти частен бизнес и държавен бизнес. И може би тази прозрачност, която носи листването на борсата, ако се направи с „Автомагистрали”, може би пък ще бъде гаранция за нейното добро управление по усвояването на милиард и половина.”

От АОБР обявиха, че „сивата икономика, корупцията и монополите са бич за всички икономически оператори в светлата част на икономиката”.
Евгени Иванов – изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), каза: „По различни оценки сивата икономика варира от оптимистичен сценарий – 20%, до песимистичен – около 30%. Това означава, че повече от една четвърт от българските икономически оператори оперират с едно конкурентно предимство от минимум 20% - това е скритото ДДС. Ако добавим и данъците, цифрата може да стигне до 30% - конкурентно предимство в сравнение с тези, които си плащат всичко – това е светлата част от икономиката. При съвременните нива на конкуренция това е убийствено. Това може  да накара много предприятия да затворят, а тези, които желаят да продължат, ще отидат в сивия сектор и тогава вече цифрата може да отиде доста над 30%.”

По думите на Иванов, това не трябва да се допуска, а средствата били ясни – контрол.
„Има го, но е абсолютно недостатъчен. Регулаторите, които регулират естествените и неестествените монополи, като почнеме от КЕВР и стигнеме до тези, които контролират даже вас медиите, КЗК. Така че това ще бъдат инструментите, които ние ще ползваме”, заяви още Евгени Иванов.

Васил Велев обясни, че в АИКБ мерили сивия сектор като композитен индекс.
„Когато започнахме преди десетина години, беше 35%. Миналата година го измерихме 25. Постепенно намалява. Но нива от порядъка на 15 са възможни за нас и приемливи. Все още нивото се смята за неприемливо предвид на това, че навсякъде има сива икономика, включително и в скандинавските страни, но тя трябва да бъде сведена до приемливи равнища”, добави Велев.

От АОБР предлагат изравняване на дължимите осигуровки между работодателя и работника. В момента първите плащат 60%, а вторите – 40%.

От Асоциацията имат и редица други приоритети, по които ще работят през 2019 г. Те са групирани в три насоки: подобряване на бизнес климата, ускорено решение на проблемите с човешките ресурси и цялостна реформа в енергетиката.