Румен Радев спъна закона за „тайните арести”, Цветанов с нов залп срещу президента

Автор: Лъчезар ЛИСИЦОВ (снимка-архив: Авторът)



Президентът наложи вето върху т. нар. тайни арести. Поправката в закона бе приета на второ четене миналата седмица. Тогава в пленарна зала опонира единствено бургаският депутат Тодор Байчев, който представи позицията на „БСП за България”.

Държавният глава упражни правомощието си и върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с които се изменят норми в Наказателно-процесуалния кодекс.

С тях се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице. Още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа. Конституцията вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага, съобщиха днес от администрацията на президента.

Румен Радев подкрепял усилията и мерките в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност като уместни и оправдани, но не бил съгласен с подхода на законодателя.
Без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването, се открива възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило.

Спазването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите е неизменна насока в развитието на европейските правни системи, посочват още от президентството.

Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов използва случая да изстреля нов „залп” срещу Румен Радев.

Стилът на президента е да се налага вето, за да може да има дебат и да се търси поредната конфронтация или заблуждение, коментира Цветанов.
Според него всички промени били съгласно директива на ЕС. Повод за измененията пък били терористичните актове в Париж.
Цветан Цветанов припомни аргументите, че целта на ограничението е да се предотвратят тежки престъпления и уведомяване на съучастници.
Освен това решението се взимало от прокурор и можело да се обжалва пред съда.
Обвиняемият арестант щял да има и достъп до адвокат.

Крум Зарков от „БСП за България” обаче каза, че ветото на президента е основателно.
Нека управляващите, които останаха глухи за всички предупреждения, включително на експертната общност, да не се оправдават с европейски директиви, призова той.
Зарков коментира, че европейската директива ясно определя при кои тежки  престъпления  може да бъде използвано такова изключение. Според него в тази си част директивата не била задължителна.
Президентът правилно върнал закона и от БСП се надявали той да бъде чут.