Предсмъртното писмо на Банева: Влачиш се с любовницата си Евгения, а аз и детето ти горчиво страдаме

Автор: Флагман.бг

Страшна е била агонията – не само телесната, но и душевната, на поетесата Дочка Банева – бившата съпруга на арестувания и разследван за пране на 1 млрд. лева Николай Банев, която през 2005 г. почина от рак, а скоро след трагичната й кончина овдовелият й мъж се ожени за любовницата си Евгения Генчева.

Известно време преди да се предаде пред смъртоносната болест, на Дочка подшушнали, че Евгения е бременна от Николай. Вече изтощена от заболяването си и напълно отчаяна, мамената съпруга загубила всякаква вяра както за живота си, така и за съпруга си, а силите й стигали само да излее мъката си върху белия лист, пише „Уикенд“.



Преди да издъхне, Дочка пише серия от стихотворения, посветени на пагубната си любов Николай. „На съпруга ми“ е едно от тях, а в него Банева пише : „Сънувах те с очите на дете, за глътка чаках аз на водопада, да ме окъпе, или помете – за любовта си струва да изстрадам!“.

Излезе и едно от последните писма на Дочка Банева до Николай, което децата й разкриват, когато започват съдебна битка за полагаемото им се наследство, от което Банев ги лишава.

„Мило Мише,

Сега е късно, много късно и до мен сладко, сладко е заспал нашият красив и умен син… Не зная къде си ти, досещам се с кого си, но какво значение има това, след като не си с нас… През тази вече цяла година, в многото си самотни дни и нощи, съм си задавала въпроса: Какво се случи?, Къде сгреших?, Къде е моята вина?... (…) Не зная какво влагаш в думите „Обичам те“, като в същото време изчезваш с любовницата си и дни наред те няма.

Не зная как се чувстваш в чужбина или у нас в луксозните хотели с нея, знаейки, че в същото време и аз, и синът ти горчиво страдаме… И имаме нужда от теб?! (…) Така беше с Боряна, за която ти ми казваше, че без нея не знаеш какво ще правиш (…) Така е и сега с лицето Евгения (…) Не искаш ли прекалено много от мен?! Искаш да приема за нормално това, че влачиш любовницата си по нашите предприятия, по срещи и вечери, афишираш широко връзката си, сякаш аз не съществувам, сякаш съм мъртва.

Искаш от мен да се правя, че не зная за третата поредна кола, която купи на любовницата си и заради което ходи с нея в Германия, когато цялата фирма знае за червения мерцедес кабрио, а „женичката“ се хвали наляво и надясно… Обидно и за теб, и за мен (…) Искаш от мен да се държа нормално, когато любовницата ти в 5-6 часовите си пребивавания във фитнеса на Правителствена, където й падне, бръщолеви непрекъснато къде ходи с шефа си, какво й е купил шефът й (последното  е костюмът за отслабване)… (…) След месец ще празнуваме шестия рожден ден на нашия син. Малко след него, миналото лято, за мен започна най-кошмарната година в моя живот (…) Нека този ден бъде началото на най-щастливата година в нашия съвместен живот. За мен това ще означава любовницата ти напълно да изчезне в „небитието“, откъдето и дойде… (…)

Аз давам своята дума, искам и твоята – думата на онзи Николай, чиято любов ме възпламени и аз разбрах, че това е най-хубавото нещо на света;  на онзи Николай, с когото сме започнали от гъбената чорбица, с когото сме умирали, но сме отстоявали казаната дума; на онзи Николай, с когото сме се любили не в мерцедес кабрио, на Ривиерата и Палм Бийч, а в синьото трабантче и в онзи вмирисан от виетнамците хотел в Елин Пелин, с една бутилка червено вино не от 200$, а от 2 лв., но по –истински от всичко на този свят… В противен случай трябва просто да се разделим… Обичам те и сигурно винаги ще те обичам, и никога няма да мога да те заменя с друг, независимо от обстоятелства, събития и факти…“

10.05.2000 г.

Гр. Русе