България – в капана на екстремните климатични явления! Има ли изход?

За периода 1951-1980 година е отчетено затопляне в глобален мащаб с цял 1°C, пише Днес.бг.

"Ако погледнем регионално ситуацията ще видим, че не на всички места на планетата има глобално затопляне. В Арктическият регион, например, глобалното затопляне е най-силно, но нещата на юг не стоят точно така", заяви френският климатолог проф. Едуар Бар по време на лекция в БАН.

В океаните и моретата като цяло глобалното затопляне е много по-малко изразено, отколкото в континенталните части на планетата.

По думите на Бар, за да предвидим какво ще се случи с глобалното затопляне на планетата ни и да изчислим какво е бъдещето що се касае до климата, не можем да говорим само за атмосферата. Трябва да се вземат предвид промените в океаните, растенията, почвата, човешкият фактор, радиацията от слънцето и др.

"В най-лошият сценарии през 2100 година средната годишна температура на планетата ни ще се покачи с още 4°C. В добрата ситуация покачването на световната температура до 2100 година ще е с 1°C", уточни климатологът.
Сред факторите, влияещи на климатичните промени голяма роля има и човешкият фактор.

Най-концентрираните емисии на въглероден диоксид (RCP 8.5) от малко над 350 ppm (части на милион) през 2000 година ще стане 1000 ppm през 2100 година. Подобни емисии се излъчват от голяма част от моторните превозни средства и промишлеността. Съответно, в наши ръце е да променим тези показатели.

Северната част на Атлантическият океан се затопля много по-бавно, отколкото заобикалящите го води, о-в Гренландия и континентите.

"Причината е, че океанът също реагира на климатичните промени около него. Водата на повърхността там се затопля и променя плътността си, след което започва да потъва надолу. Енергията, която се отделя от затоплената вода отива в атмосферата, а самата вода се охлажда в студените дълбини на Атлантика. Това затопляне на въздуха от водата стига и до заобикалящите го континенти. Това показва, че океанът не е пасивен и безчувствен, а всъщност се влияе от промените около него", обясни проф. Бар.

Факт е обаче, че големи климатични промени е имало много преди човешкият фактор да бъде от значение. Природата сама по себе си е изключително динамична. Само преди малко повече от 20 000 години голяма част от Канада и Скандинавските държави са били покрити с ледници, а Черно море е било просто езеро, което не е било свързано със Световния океан. По думите на проф. Бар, хидрологията на Черно море е засегната именно от разтопяването на евразийския феноскандинавски леден пласт.

Що се касае до глобалното затопляне, проф. Бар заяви, че нещата трябва да се разглеждат и в глобален, и в исторически аспект. Според него затоплянето и промените в климата се увеличават от въглеродния газ.

А в България?

В страната ни от края на 1970-те се наблюдава тенденция към затопляне. Почти всички години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха в България спрямо климатичната норма на базисния период 1961 – 1990 г. За периода 1971-2011 г. средната приземна температура на въздуха в страната се е увеличила с 1.5°С. 13-те най-топли години от 1989 до 2011 са настъпили през 15-те години между 1997 и 2011 г., което е показателно за запазване на тенденцията на затопляне.

Нещо, което оказва влияние на средната годишна температура в страната ни е броя на месеците в годината, в които ще е прекалено топло или прекалено студено. Има години с по 6 топли, има и такива с по 6 студени месеца.

Голямото разнообразие в средните януарски и юлски температури също се отразява на температурните амплитуди (разликата в стойностите на температурата между най-студения и най-топлия месец). За Северна България те са около 24-26°С, за Южна - около 22-24°С, за Черноморското крайбрежие около 20-21°С и за планинските райони между до 20°С.

Тези аномалии не остават незабелязани от природата, но биха ли довели до по-фрапиращи промени е трудно да се прецени. Почти толкова трудно, колкото да се направи точна климатична прогноза за следващите десетилетия.

Преди дни Европейският съюз се обяви категорично, че има за цел да стане първата голяма икономика, която да бъде "неутрална за климата" до 2050 г.

Според плана емисиите на парникови газове след тази дата ще трябва да бъдат компенсирани чрез засаждане на дървета или чрез погребване на газовете под земята. Дали това ще стана и дали други ще последват този пример, предстои да разберем.