Заради застудяването горивото в потъналия „Мопанг” се сгъстило, не можем да източим останалото в резервоара

Човекът, който подаде сигнала за изтичащото гориво от потъналия край Созопол танкер "Мопанг" Михаил Заимов присъства при обявяването на резултатите от досегашната работа на екипа, ангажиран със случая и разказа пред Actualno.com подробности за кораба и операцията.

Михаил Заимов е журналист, пътешественик, водолаз, фотограф и "нещатен сътрудник на Морска администрация", както го нарече ръководителят на изпълнителната агенция капитан далечно плаване Живко Петров.

- Г-н Заимов, Вие подадохте сигнала за разлива на мазут край Созопол и сте съпричастен с операцията по източването на танкера. Как преценявате свършеното до момента?
- Ако се изразя образно - мъжки хванахме бика за рогата и го повалихме на земята, защото трябваше да се обърне внимание на това предизвикателство пред морето и пред нас като морска нация. Свършихме своята работа - ограничихме първоначално щетите, докато администрацията поеме на свой ред щафетата. После с отпуснатите от държавата пари бяха наети две фирми, които се занимават професионално с водолазна дейност, разполагат с необходимата техника, с необходимите знания. Те в началото бяха затруднени.

Всички помпи - американски, английски и други, дефектираха до една. Помпата, която свърши работа, е от Чехословакия - държава, която я няма на картата на света. Това е помпа за пълнене на железопътни цистерни. Само тя върши работа. Всичко друго - не. Вече можем гордо да кажем, че са източени 400 т. гориво и работата ще бъде възобновена през пролетта. Заради застудяването фракцията се сгъсти и не може да бъде източена. Едва като се поднови операцията догодина ще може да се каже колко точно гориво е останало в кораба. Неговата обща вместимост е 620 т. като е харчил на ден по 21 тона. Има разлято гориво вътре в кораба, но не може да изплува, защото корпусът го поддържа.

Дотук мога да кажа че съм доволен от свършеното. Доволен съм от това, което виждам. Смятам, че всяка една изразходвана стотинка има стойност. Един литър да бяхме спасили пак си струваше. Водолазите от екипа са хора, които с осъзнат риск се гмуркат и повярвайте - рискът действително е огромен. При всяко потапяне във водата, си на 3 секунди от смъртта. Предизвикателството е надвиснало над главата ти като дамоклев меч - всичко може да се случи във всяка една секунда.

- Как толкова дълго време танкерът си стои непокътнат на дъното на морето?
- Същото ще е и с автомобил, ако прекара 100 години под водата - неговият резервоар ще е непокътнат. Така е било с "Мопанг"- резервоарът му е останал непокътнат близо век, тъй като корабът е бил в относително добро състояние. Но на 1 август 2018 г. частично се е разпаднал, прекъснали са се връзките между резервоарите, откъдето по наши оценки са изтекли около 25 тона гориво. Малки разливи от време на време е имало, но толкова голямо количество - никой не е предполагал.

Корабите не са конструирани, за да лежат на десния си борд. Левият е паднал и сривайки се, къса връзки между отделни резервоари и се получава този разлив през нитовете на обшивката. Корабът вероятно е тръгнал с пълен резервоар от Цариград. Научихме от архивите, че още в момента на взрива, на 1 юли 1921 г. моряците са били изплискани с гориво през люковете на кораба. Още тогава е имало структурно разрушаване между първи и втори трюм, тогава още е имало разлив.

- Имате ли прогноза за щетите от разлива?
- Човек ежедневно, ежесекундно причинява щети на природата. В този конкретен случай, аз не съм специалист, но съм запознат с техните анализи и оценки. Ние нямаме име на това нещо, с което бил пълен корабът. Според направените експертизи такъв продукт днес не съществува. Това вещество е възможно най-близкото нещо до естествения петрол в недрата на Земята. Произведено е в зората на двигателите с вътрешно горене, когато корабите са се движели с въглища. Потъването на "Мопанг" се е случило в преходният период, когато корабите са преминавали към двигатели с вътрешно горене.

Тъй като въпросното вещество все пак е относително натурален продукт, щетите от него са по-малки, отколкото от съвременните тежки химизирани фракции. Специалистите смятат, че това вещество по-лесно ще се резорбира от слънцето, водата, вълните и пр., отколкото един днешен нефтопродукт.

- Кога видяхте за първи път "Мопанг"?
- Мисля, че беше при спускане през 1995 година.

- И тогава не сте забелязали пробойни или разлив?
- Не е имало такова нещо. Малки изпускания винаги е имало и обикновено се смята, че идват от машинните отделения на потъналите кораби. В случая с "Мопанг" никой не е предполагал, че е пълен с такова голямо количество гориво.

- От колко време не сте го навестявали?
- От по-малко от месец, може би от петнадесетина дена.

- Едва ли някой познава "Мопанг" по-добре от Вас. Какво представлява той?
- Този кораб има три измерения. Едното е сегашното екологично предизвикателство, което представлява разливът от него. Второто е че той е изкуствен риф и естествено укритие за много риби, мекотели малюски, паламуди, лефери, миди и други видове. Там има много богата флора и фауна. И третото е, че представлява атракция. Надявам се, че след като бъде изчистен ще остане, защото романтичната страна на гмуркането при потънали кораби не е маловажна. Атракциите подпомагат туристическата индустрия. В Малта потапят кораби за атракция на водолазите и са създали цяла индустрия, свързана с гмуркането при такива руини. В Америка - също.

- Ръководителят на Морска администрация Ви нарече нещатен сътрудник, за какво друго им помагате?
- Помагали сме в аварийни ситуации. При обследването на потъналия на 75 м. кораб "Толстой", което извършихме в полза на Морска администрация. Ние сме от малкото хора които могат автономно да се гмурнат на такава дълбочина. Технически това хич не е просто - ние се гмуркаме почти на 100 метра дълбочина. Преди няколко години в една много тежка буря извадихме 18 души от водата от 4 потънали лодки в подходите на Созопол. Във Великобритания морското спасяване се организира на абсолютно доброволен принцип, в Америка, във Франция също има доброволни сдружения, които обичат морето и помагат на хора в беда и не само.

В България също, както в случая с кораба "Мопанг". Получи се много добра синергия между обществения интерес, доброволците и държавната администрация. Прекрасна синергия. Това трябва да се дава за пример, че така трябва да се работи.