Ескалацията в Азовско море - политически инат, откровено безумие и една поразбудена мечка

Автор: Георги РУСЧЕВ

Четири години след като жителите на Крим изразиха гражданското си мнение да станат част от Русия, изглежда някои хора в политическия елит на Украйна все още не са осъзнали този прост факт – Кримският полуостров е руски с етническо руско население и проруска ориентация.

Именно това твърдоглавие от страна на Порошенко, по-рано вчера доведе до брутална ескалация в Азовско море – воден басейн на север от Черно море, достъпът до който минава единствено и само през Крим – през Керчския пролом.

3 украински военни кораба тръгват рано сутринта от пристанището Одеса с курс Мариупол. Преминават през въпросния пролом и навлизат в Азовско море. Говорим за военни кораби. Там те са посрещнати от руската брегова охрана, насочени са да отклонят курса си, но изглежда руският и украински езици действително са различни (колкото различни са българският и македонският) и капитаните им не разбират какво им се казва. Последва това, което вчера стана ясно – руски военен кораб блъска украинския, като данните за ранени моряци от украинска страна са различни, в зависимост от политическата линия на медиите, които отразяват събитието.

Кой крив, кой прав? Този въпрос всъщност е важен за разбирането на цялостната картина и контекста на инцидента, който предизвика остра реакция както в социалните мрежи, така и във високия световен политически елит. Русия е виновна – ревнаха единогласно всички западни медии. Как може да си позволяват такова нещо, пригласяха очевидно обърканите им читатели. 

Независимо, че именно заради намесата на Путин в събията след Майдана, животите на хиляди души бяха спасени. Независимо, че настроенията в Украйна тогава бяха толкова анти-руски, че се стигна до буквалното изгаряне живи на етнически руснаци в Одеса.

Независимо, че ако се пренесем малко на юг – в Сирия, Русия е пряко отговорна за това, че по новините днес не чуваме за поредния обезглавен пленник, попаднал в ръцете на Ислямска държава (коя държава??).

Но да спрем. Руснаците не се нуждаят от такава реклама, при положение, че така или иначе е ясно, че те също имат политическа игра.

Инцидентът в Азовско море е продиктуван от чисто нахалство. Нахалство, граничещо с безумие от страна на украинските власти, които по-рано днес обявиха, че са готови да обявят военно положение в страната след „безпрецедентната атака“.

Азовско море, според двустранно споразумение от 2003 г. е територия с общ достъп за двете държави. Достъпът до него се осъществява под строг режим, който изисква редица документи. А когато става въпрос за военни кораби, то украинската страна трябва да изпрати предизвестие до Русия. Такова е нямало.

Дали обаче картата на света не е променена от тогава? Ами променила се е. Крим вече не е украински, а руски и това де факто значи, че пролома в Керч е под руски контрол. Именно затова в последните месеци (малко след като моста, свързващ кримския полуостров с континентална Русия бе отворен) от руска страна налагат все повече такси за корабите, преминаващи през него. Защото могат и правото им позволява. Това, че водите на Азовско море са споделени, не прави преминаването през единствения пролом към него свободно. И ако се погледнат и други примери – някой ще пусне ли ей така български военен кораб (ако имахме такива...) през Босфора, без изричното позволение на Турция? Ако отговорът на този въпрос е „не“, то не бива да се замисляме защо се случи инцидентът в Азовско море.

Още повече, че не става въпрос за търговски, рибарски или туристически кораби, а за военни такива. Които нито се подчиняват на командите на руската брегова охрана, нито разполагат с въпросната редица от документи, легализираща присъствието им там.

Контекстът на случващото след събитието също е интересен. Президентът Порошенко, на когото след по-малко от 4 месеца предстоят избори, губи сериозни позиции сред населението си и в момента се намира на четвърто място по популярност в страната.

Очакваната катастрофална загуба обаче може да бъде предотвратена – като обявим военно положение и посочим пръста на вината към вечния виновен – голямата спяща мечка. Така и стана, след като буквално преди минути стана ясно, че в Украйна е обявено военно положение и армията се мобилизира.

Само че този път мечката не остана безразлична и се защити.

А украинците, вместо да подвият опашки и скромно да се скрият в дупката си, ревнаха на царя лъв – ЕС и НАТО. Да плачат на грешното рамо, което каквото и да стане няма да се наеме да обяви гореща война на Русия. Иначе украинците отвориха голямата уста и се приписаха бързо на онеправдани и жертви. Кучетата си лаят, а кервана си върви.

И какво следва? Ами де факто нищо. Единственото, което ЕС, под евентуалния натиск на САЩ може да направи, е да обяви нови санкции към Русия. Но май в съюза вече никой, освен шепа объркани политици от левия спектър, обективно не иска това. Проспекта Украйна да обяви война на Русия е също толкова абсурден колкото България да обяви такава на Турция, ако трябва да продължим със същото сравнение. А да говорим за трета световна война е меко казано смешно.

Истината е, че световната публика тотално е загубила интерес към Украйна. А това, че някой опитва да прави политически стъпки, за да остане на власт, чрез меко казано излишни провокации и този път е ударил на камък... си е лично негов проблем. Но това действие несъмнено ще доведе до промяна в предизборните настроения.

И тъй като военното положение засега е обявено само до края на януари, не е изключено в този период да има още подобни провокации, които да го удължат, за да може насрочените за март избори да не се състоят.