Ако евровотът е днес: Влизат само ГЕРБ, БСП и ДПС

Изборите за Европейски парламент са толкова важни поради факта, че самата Европа е на кръстопът. А пътят, по който ще тръгне Брюксел с новия парламент, ще бъде от решаващо значение за България. За страната ни беше важно да проведем успешно първото си Европредседателство и да покажем на партньорите си колко е ефективна за нас кохезионната политика.

С тази задача правителството на Бойко Борисов се справи успешно. В новия 5-годишен мандат на Европейския парламент обаче ще се изправим пред сериозни предизвикателства, които ще изискват и нови решения за страната ни.



Очевидно е, че опозицията у нас сега е много по-добре подготвена в сравнение с парламентарните избори през 2017 г. Кой – управляващи или опозиция – ще успее да приведе по-силни аргументи в своя полза, ще трябва да установим в периода до изборите на 26 май 2019.

Макар че до изборите за Европейски парламент остава около половин година, ние вече се намираме в предизборна обстановка. Резултатите от последното национално социологическо проучване на СОВА ХАРИС показват, че е изравнена подкрепата за двете най-масови партии. Разликата е в рамките на допустимата стохастична грешка.



Имайки предвид, че на този вид избори активността е традиционно по-ниска, можем да предположим, че и този път до урните ще отидат по-малко от заявилите, че ще гласуват, избиратели. Но дори и да вземем гласовете само на твърдо решилите да гласуват, паритетът пак се запазва.



Засега бариерата от над 6% за излъчване на представител в Европейския парламент преминават само трите утвърдени политически субекта: ГЕРБ, БСП и ДПС.

Според резултатите, хипотетично съществуват още три възможности за сформиране на коалиции, които биха могли да преодолеят изборния праг. Едната е ако се появи субект, който да консолидира гласовете на дясно-либерално настроените избиратели, които сега са разпиляни в различни посоки.

Втората е около контрукцията на Обединените патриоти, които обаче са вътрешно разпокъсани и в момента се намират в нисходяща тенденция, свързана с участието им в управлението. Третата може да възникне на основата на подкрепата за партия „ВОЛЯ“, съчетана с други политически сили и с евентуалното присъединяване на партията на Волен Сидеров, ако той излезе от съюза с Обединените патриоти.



Период на провеждане: 16 – 22 ноември 2018 г.

Извадка: Изследването е представително за населението на България над 18 годишна възраст. Чрез двустепенна гнездова извадка са подбрани 200 гнезда на територията на страната. Във всяко гнездо са интервюирани по 5 души.

Генерална съвкупност: 6 162 747 души. 1% на извадката съответства на ~61 627 души.

Обем на извадковата съвкупност: 1000 души над 18-годишна възраст.

Стохастична грешка: Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,10%.

Метод на регистриране на информацията: Стандартизирано face-to-face интервю, провеждано в дома на респондента.