Петър Кънев подкрепи недоволни металурзи: Трудовият кодекс е социалистически, има невероятни регулации (снимки)

Автор: Лъчезар ЛИСИЦОВ (снимки: Авторът)



Представители на металургичната индустрия убеждаваха соцдепутати, че секторът не само не е западнал, а е един от най-важните за България в момента.

В парламентарната икономическа комисия се състоя дискусия „Базовите индустрии и икономическото бъдеще на България. Металургията – с иновативна визия и двигател за устойчив растеж”.
На мероприятието обаче се появиха само шест депутати от БСП и един от „Обединени патриоти” („Атака”). От ГЕРБ, ДПС и „Воля” представители нямаше.




Петър Кънев (в средата) и Явор Божанков от "БСП за България" подкрепиха бранша 

Председателят на комисията – бургаският депутат Петър Кънев, обясни, че „времето е доста турбулентно”.
Младият му колега Явор Божанков, който се оказа основен инициатор на дискусията, обяви „каква е идеята и защо сме се събрали”.
„Може би от една страна, за да отговорим на всички хора, които казват, че в България индустрия няма, че металургия не съществува, че тя е унищожена и е останала като спомен от миналото. Не сме си поставили конкретни цели да правим конкретни промени в законодателството. И в контекста на днешните събития може би изглежда, че нашата среща не е толкова важна”, обясни Божанков, визирайки протестната ситуация и политическата криза около управляващите.
Според младия депутат обаче тяхно задължение е да бъдат визионери и да гледат в бъдещето.

Презентация направи председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Антон Петров.
Продукция за 9,6 млрд. лв. е произвела металургията ни през 2017 г.
Добавената стойност е 1,1 млрд. лв.
13 400 души са пряко заети, а 60 000 – непряко.
Износът е на стойност 8 млрд. лв.


Антон Петров поиска промени в посока осигуряване на кадри за сектора

България е на първо място в ЕС по производство на калцинирана сода. Сред водещите сме и в редица други сектори.
Антон Петров изтъкна, че стоките им са борсови и ако българските металурзи не са конкурентни, няма да има кой да купува произведеното от тях.

Според Петров основен проблем е липсата на работна ръка и най-важна е промяната на трудовото законодателство.
Мерките за облекчаване на вноса на работници се е оказали недостатъчни.

Според шефа на БАМИ управляващите трябва да се концентрират в посока резервите на потенциална работна ръка у нас.
Антон Петров посочи като пример направената реформа в Япония. Една от мерките там е насочена към стимулиране на пенсионерите да се върнат на пазара на труда.
Петров призова за либерализация на трудовото законодателство.

Участниците в дискусията обърнаха внимание и на проблемите в средното и висшето образование, които не подготвят достатъчно кадри за металургията.

Петър Кънев поиска от БАМИ конкретни законодателни предложения, които да бъдат представени пред управляващите.
„Кодексът на труда – първите разговори ги водих и аз като един от основателите на работодателите преди много, много години (…) с правителството на Иван Костов. Още оттогава ние обясняваме, че Кодексът на труда е социалистически кодекс, създаден 65-а година. Кърпежи – ние всяка година го кърпим поне по 10-15 пъти. Той като една коледна елха е вече натрупан с невероятни регулации”, коментира бургаският депутат.

Петър Кънев добави: „Този кодекс трябва да бъде променен. За съжаление аз съм песимист, че това може да стане при сегашното състояние на политически баланси в страната, където всяко едно правителство идва с големите обещания и след това кляка на всички останали.”

Председателят на икономическата комисия обясни какво са постигнали в посока облекчение на бизнеса.
Засега обаче не са успели да направят пробив в посока дуалното обучение в училищата, както и в ускоряването на процеса по включване на нови производства в ел.мрежата.
Драмата с учебниците била фантастична.

Петър Кънев посочи, че едрият бизнес е силен и по-лесно се справя с бюрокрацията. Около малките и микрофирмите, които са преобладаващи, обаче, се оформила „хранителна верига” на принципа „дай да видим какво ще правим”.

„Преценете все пак има ли нещо, което ние като законодатели можем след Нова година, разбира се, ако дотогава остане този парламент, да се опитаме да променяме”, заключи Кънев обръщението си към представителите на металургичната индустрия.