Само във Флагман.бг: "Партизански завет" вграден в архитектурното бижу на морсикя бул. „Алеко Богориди“ (СНИМКИ)

Автор: Георги РУСЧЕВ, Снимки: Авторът

Наблюдателен репортер на Флагман.бг откри това, което до този момент никой не бе видял - комунистически послания са вградени в реновираната зона около емблематично за Бургас място - Грамофона. 

По идея на проектантите там бяха поставени водни атракции, за да може те да подчертават важността на градския символ, дело на Руси Стоянов. Предвидиха се и три чешмички – 2 от тях са цилиндрични с любопитен релеф (на заглавната снимка), а третата е ниска и чисто метална.

Как 8 имена, петолъчка и причина за смъртта могат да вдигнат БСП за местния вот в Бургас

По-интересен е материалът, използван за изграждането им. Явно е търсен винтидж ефект и са рециклирани оловни плочи от ролна печатарска машина за вестници. 

Малцина са тези, които въобще са обърнали внимание обаче какви извадки и от кои вестници са изографисани по двете чешми.



Репортер на Флагман.бг засне елементите и ги обърна огледално, за да прочете какво всъщност е изписано на тях.

Натъкнахме се на нещо, което едва ли някой е очаквал -

използвани са плочи от стар комунистически вестник, възхваляващ режима и партизанските движения.

Малко предистория на вестникарството в Бургаски окръг - до 1989 г. вестници тук се печатаха само в държавна печатница "Георги Кирков", която разполагаше с две ролни машини - една, ползваща като технология т.нар. "висок печат", двуцветна, а другата - по-модерна, офсетова. По-старата се намираше в района на днешния "Мосю Бриколаж", а втората - близо до някогашния завод "Камбана".

На първата се печаташе тогавашният орган на ОК на БКП и Окръжния народен съвет - в. "Черноморски фронт".  Технологията за предпечатна подготовка бе почти като тази, използвана от Христо Ботев за вестник "Дума на българските емигранти" в Букурещ през 70-те години на XIX-ти век. С тази разлика, че при "Черноморски фар" ръчно се набираха само буквите на заглавията, а за текстовете се използваха т.нар. линотипни машини. Страниците се подреждаха по предварително зададен макет от специален работник, наречен ментранпаж. Тази дума стана популярна в нашето общество, след като предаването "Ку-ку" проведе тв-анкетата: "Правите ли метранпаж?" Тогава имаше отговори от рода на: "Моля ви се, аз съм порядъчна жена" и т.н.

Офсетовата машина на "Георги Кирков" имаше по-малък капацитет и на нея се печатаха малки вестничета, органи на ОбС на БКП в общинските центрове - Айтос, Карнобат, Несебър, Поморие и т.н. В Айтос вестникът се наричаше "Народен приятел", в Камено - "Червено знаме" и т.н.

Печатарските оловни плочи,  използвани за двете чешмички, са на поморийския партиен орган "Партизански завет", облъчвал народните маси с пропаганда през 60-те години. Затова и едно от заглавията, които можем да прочетем там гърми: „Гласът на разума е ориентир за моята вяра“.  Явно неизвестният автор на дизайна изобщо не е обърнал внимание какви плочи се рециклират. Така хем утоляваш жаждата си, хем се надъхваш политически - права е само тази линия, която е успоредна на Априлската, начертана от др. Тодор Живков.

Историкът Митко Иванов: Плочата с петолъчка е за музея, на Механото трябва да има паметен знак за Георги Дипчев - син на Райна Княгиня

„Партизански завет“ е ежемесечен вестник – приятел на властта след 1958 г. Редакцията се е намирала в сградата на АКП в Поморие (Аграрно-промишления комплекс). За скромното хартиено издание днес си спомнят немалко от по-възрастните поморийци.

По принцип общинските вестници се издържаха от местните АПК-та. Журналистите биваха назначавани на щат там, получаваха хубави за времето заплати и дори т.нар. "лично ползване" - зърно, олио и вино, както всички земеделци. Журналистите обикновено правеха бартер със замеделците - зърно срещу вино. За цял месец - над 170 работни часа, те подготвяха цифром и словом четири вестникарски страници, като половината от тях бяха слова на партийни величия, а останалите - дописки за това коя земеделска бригада колко домати, чушки, череши, праскови и т.н е набрала, както и кои са се отличили поименно. На последна страница имаше хумор: "Тръгнах аз за боб и газ, но се върнах с лук и праз" и подобни остроумия. Такъв обем от работа съвременния журналист днес извършва за по-малко от час. Ако журналистите от Флагман.Бг в момента работят с такива темпове, ще излиза по една новина на седмица.

„Партизански завет" се разпространяваше  във всички градски институции безплатно – кметството, пощата, банките и т.н. Както добре знаем, всичко, което е безплатно, всъщност има скрита цена“, коментират за Флагман.БГ поморийци. Те припомниха за пропагандното естество на вестника, започнал съществуването си в един от най-тъмните моменти от историята на България (в началото на властването на Тодор Живков, малко след като лагерът „Белене“ отново е открит след Пражката пролет)

Мнозинството в Общинския съвет на Бургас са неофашисти и неграмотници, търсещи политическа изява

Любимата на Живков дума „партизани“, в организацията на които самият Бай Тошо до последно твърдеше, че е членувал като активист, не случайно присъства в името на вестника.

Какъв точно е „заветът“ на партизанското движение обаче може да се поспори – дали той е еволюирал в комунистическа пропаганда или е замрял тотално, а някой просто използва тленните му останки за политически цели?





И след като този очевАден символ на комунизма днес грее гордо върху чешмата в сърцето на Бургас – незабележимо, без автор на арт инсталацията и без уточнение какво представлява тя, то следва логичният въпрос.

Репресираните от комунизма изригнаха: Да се свали паметната плоча пред Механото в Бургас!

Редно ли е символ на комунизма (под формата на печатно издание от този, обявен през 1999-ата година  за престъпен режим) да е изтипосан върху двете чешми?


Но да спрем за миг.



Да, чешмите в сегашния си вид са красиви – в действителност идеята на тях да има част от историята под формата на металните плочи на печатни издания от миналото е добра. Да, статията от „Партизански завет“ е само извадка от цялостния релеф на чешмите и...