Ще преодолеем негативния стереотип спрямо изоставените деца с мащабна кампания

Автор: Антония Чорева


Зорница Русинова е зам.-министър в Министерство на труда и социалната политика. Родена в Бургас, с дългогодишен опит в социалната сфера.
От май 2016 до 27 януари 2017 г. е министър на труда и социалната политика. 
От май 2017  Зорница Русинова е заместник-министър на труда и социалната политика. Била е на ръководни длъжности и в министерството на държавната администрация и административната реформа.
Експерт в управлението на програми и проекти, натрупан в Програмата на ООН за развитие, Американската агенция за международно развитие и Българо-швейцарската програма за сътрудничество.
Ръководила е Агенция по заетостта, Управляващият орган на Оперативна Програма „Развитие на човешките ресурси 2016", проект "Красива България".


- Г-жо Русинова, разкажете повече за кампанията „Мисията е възможна” на министерството на труда и социалната политика (МТСП).

- Кампанията е инициатива на МТСП, като елемент от изпълнението на най-трудната и слoжната, но и най-успешна кампания в сферата на социалната политика в България – това е затварянето на всички домове и институции за деца. Още през 2009 г. първият кабинет на Бойко Борисов набра сила и енергия, така че през 2010 г. да бъде приет първият План за деинституционализация, тоест затварянето на всички домове за деца с увреждания и част от домовете, които са за бебетата между 0 и 3 г., също и част от Домовете за деца, лишени от родителски грижи. Сега сме във втория етап на изпълнението, където остават малко над 680 деца, които са в домовете, закриването на тези домове и разкриването на още услуги.

-Каква е крайната цел?

Стартирахме тази кампания, защото нашата цел е не само да подобрим начина на живот на децата от гледна точка на битовите условия, в които живеят. Не трябва да забравяме какво представляваха тези институции преди тази реформа - това бяха едни големи сгради от казармен тип, с много лоши условия, далеч от населените места, в планината. Сега всички деца живеят в малките семейни къщички. Голяма част от тях в този период на преход са имали възможност да бъдат настанени в приемни семейства. Първата ни цел винаги е била да ги върнем в техните истински семейства. Част от тях са осиновени. Останалите, които е необходимо да бъдат подкрепени с жилищна грижа, са настанени в тези малки къщички.
В тази последна част нашият ангажимент е не само да имаме подкрепата на всички, които работят с децата – социални работници, педагози, психолози, специалистите в сферата на здравеопазването, но и на цялата общественост, защото ако обществото не подкрепя тази реформа и ако не сме сигурни, че всяко едно дете не се подкрепя от родителите на деца в училището, в което учи, много трудно можем да говорим за социална интеграция.

- А как ще се осъществи кампанията, какви са стъпките, започна ли вече?

- Кампанията стартира в средата на октомври в Пловдив, където имахме възможност със Средно училище „Димитър Матевски” и заедно с деца от услугите в общността, да направим общ концерт, с който да покажем, че всички, когато се съберем заедно, можем да направим мисията възможна. Кампанията ще продължи в рамките на 1 година. На практика всяка седмица имаме различни инициативи. През следващата седмица в Деня  на християнското семейство сме във Враца, за да можем да покажем как децата, които са в услугите, имат много таланти, могат да пеят, да рисуват, да творят, така, както всички останали деца. Нашата цел е с множество събития да покажем, че те не са различни от другите деца. Трябва да осигурим различна подкрепа, така че те да могат да бъдат реално част от нашето общество.

- Програмата за деинституционализацията предвижда алтернативни услуги за тези деца.  В какво се състоят те?

- В последния етап от деинституционализацията имаме ангажимент да закрием останалите институции, в които са настанени общо 681 деца.

- В колко домове са настанени?

- 13 са Домовете за медико-социални грижи и 15 - за бебета от 0 до 3 г. В рамките на цялостното развитие на всички тези услуги ние създаваме общо 61 нови услуги от резидентен тип. Това са различни Центрове за настаняване от семеен тип, Преходни жилища, Наблюдавани жилища, Центрове за специализирана здравно-социална грижа за общо 612 деца. След това създаваме т.нар. подкрепящи услуги, това са Центровете за обществена подкрепа, Дневните центрове за деца с увреждания и техните семейства, както и Дневните центрове за деца с тежки множествени увреждания.
Целта ни е в целия този период да продължим да подкрепяме и Приемната грижа, която е една допълнителна алтернатива. След като едно дете трябва да бъде настанено в институция или в някоя от услугите, да бъде прието от приемното семейство. За нас е много важно да споменем и факта, че с годините натрупаната инерция за реформа предстои в много по-голяма степен с новия Закон за социалните услуги, който е обявен за обществено обсъждане. Истинската подкрепа ще стане чрез този закон.

- Какви са алтернативните мерки, които ще популяризирате с кампанията „Мисията е възможна”?

- Това са мерките, които се развиват в общността, тоест алтернативата на настаняването на едно дете в някоя от специализираните услуги. На първо място е работата на социалните работници и НПО да работят със семейството на детето, така че то да остане в самото семейство. Има случаи, обаче, в които детето е загубило семейството си и е необходимо то да бъде настанено в специализирана услуга. В тези случаи първата възможност, която проучваме, е да бъде настанено в приемно семейство. От старта на програмата за приемните семейства, над 4600 деца са минали през такива семейства, а в момента средно годишно около 2000 деца са настанени в тях. Това е алтернатива на истинското семейство на детето, защото това е временна мярка и целта е в една семейна среда детето да получи грижа и подкрепа. Вижда се колко по-добра е адаптацията на децата, които са били в приемни семейства. Основната цел в случаите, когато детето е настанено в някоя от социалните услуги, е ние да имаме подкрепа с включващо образование и със социалната подкрепа на децата и с истинската им помощ.

- Най-важната мярка преди всичко е превенцията. В тази посока как действа МТСП? Коя е най-трудната група изобщо?

- Много са мерките, които министерството прави по отношение на превенцията, защото за нас е най-важно да спрем входа към този тип услуги. Най-трудната група са младежите. Мерките са много комплексни. В последните няколко години имаме над 10 000 случая на превенция от страна на социалните работници, така че детето да не стигне до извеждане от самото семейство. Това е най-трудната и най-тежката работа. Оттам-нататък е сложна и самата реинтеграция на детето в семейството. И услугите, и начина на спешност на действията, които предприемаме, са предпоставяни от добрата координация между всички институции.
Превенция е и подобряването на социалните плащания на социалните услуги, защото голяма част от случаите на рискове за децата са, когато семействата живеят във висока бедност. В проектобюджета за 2019 г. се вижда, че това е един доста социален бюджет за най-уязвимите групи.
Другият важен елемент, който дава резултати, е съвместният механизъм, който функционира между АСП, МТСП, Министерството на образованието, МВР и общините за задържане на всички деца в училище, за превенция на отпадането от училище. За нас е много важно това да продължи да функционира добре като инструмент, защото задържането на децата в детските градини и в училище е един от сигурните начини след това да има преодоляване на ранните бракове, отпадане от пазара на труда и излизане от спиралата на бедността.

- Как работите с населението при откриване на къщички или друг вид жилища за настаняване на такива деца?

- Една част от целите на кампанията „Мисията е възможна” е именно да преодолеем случаите, когато има наслоени негативни стереотипи спрямо децата. В момента над 80% от специализираните институции са затворени и голяма част от децата живеят в новите къщички от семеен тип. Често се случва част от тях да бъдат стигматизирани от общността, от съседите, в училище. Нашата цел с неправителствените организации и с международни партньори е да покажем, че голяма част от тези деца могат, знаят и умеят. В момента се изпълняват доста проекти от схемата „Открий ме” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, чиято цел беше да открои част от тези деца в съответната област. Дали това ще са бъдещите спортисти, шампиони или бъдещите творци, художници, математици, за нас е важно да откроим техните таланти. Тук е мястото да кажа, че партньорството на местно ниво е най-добрият начин ние да подкрепим децата. Има много инициативи на местно ниво, като “Социален работник за един ден“, например, където децата могат да работят в училищните си занимания в такъв тип услуги и да видят реално, че децата не са различни. Има много инициативи с подпомагане на децата в училище. Мисля, че това е верният път, с който ние ще можем да подкрепим децата като част от нашето общество.

- Кога реално се очаква да завърши тази деинституционализация?

- Планът за действие в сегашния му етап е до края на 2025 г. Последният етап включва затварянето на всички домове и минаването към реално нов тип услуги. В този период всички стари институции ще бъдат закрити. Не се допуска и настаняването в тези институции. До голяма степен част от тези цели са изпълнени и наистина вече сме на финала с извеждането на последните деца от специализирани институции и разкриването на услугите, които по-скоро имат елемент на превенция.  Настаняват се само новородени бебета от 0 до 3 г. и деца с тежки увреждания, които имат нужда от 24-часова медицинска грижа. Основната ни работа е да реагираме още в първите часове, когато става въпрос и за деца с увреждания, и за деца от рискови групи, за които има шанс да бъдат изоставени. Тук е много активна ролята на НПО и общините, които още в първите няколко часа започват разговори и подкрепа на майката, така че да не бъдат изоставени.

- Има ли профил на изоставените деца?

- Причините са различни. Една от тях е изолацията и бедността. В част от случаите са деца с увреждания, за които семейството не може да се грижи. Друга причина са ранни бракове и раждания. С годините виждаме, че тази тенденция намалява, тъй като усилията, които полагаме, са не само за изграждане на услуги и превенция, но и част от рестриктивните мерки за социалните плащания, които дават своя ефект.

- Да ви върна на кампанията „Мисията е възможна”. Привлекли сте популярни лица, къде, кога, какво да очакваме?

- Това, което е важно за нас, е във всеки един град да докоснем хората с кампанията. На 21-ви ноември сме във Враца. На 8 декември заедно с всички жени посланички и председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, ще направим една инициатива за Коледа - ще направим коледни картички с децата. Надяваме се, че след Нова година, през месец януари, да можем да направим подобно събитие и в Бургас.