Защо отлагаме до последната минута

Понякога се чувстваме подвластни на тайна саморазрушителна сила, която ни кара да протакаме безкрайно, докато не осъмнем приклещени от крайните срокове, пише Факти.бг.

Ако и вие се борите с мързеливия демон, чиито любими реплики са „още малко“, „ей сега“ и „утре“, имаме добра новина за вас — не сте единствен и това е нормално.

Кои хора отлагат най-много

Професор Адам Грант, американски психолог и автор на книгата Originals: How Non-Conformists Move the World (Оригинали: Как неконформистите движат света) е убеден, че тъкмо творческите и оригинално мислещи натури са най-склонни да отлагат.

Гледната точка на Грант споделя и британският психолог Ана Абрамовски от Кеймбриджкия университет, един от учените, изследващи любопитния феномен на протакането. Според нея „хората, които активно отлагат, демонстрират определена степен на самостоятелност, независимост и увереност в себе си, защото са наясно с риска от натиска на крайния срок и все пак съзнателно се подлагат на него“. Грант смята, че това е стимул за креативността. Но има и други мнения.

Страх от провал или страх от успехи

Парадоксално, тези коварни братя близнаци — страхът от провала и страхът от успеха — вървят ръка за ръка. В основата им се корени ниската себеоценка и опасението, че каквото и да направиш, няма да е достатъчно добро. Много хора сами си пречат, като отлагат до последно по няколко причини:

Задачата ги плаши, защото се опасяват, че няма да се справят. Или — тук се намесва перфекционизмът — че няма да се справят блестящо (а всичко, което не е уникално и невероятно, не е достойно за техния подпис). Някои нарцистични натури страдат от болезнен перфекционизъм и панически страх от провал. Те държат или на всяка цена да блеснат, или да не се захващат изобщо.

В подобни случаи на помощ идва хакерската максима Done is better then perfect, или По-добре свършено, отколкото съвършено.

Плаши ги, че може да блеснат. Успехът е свързан с твърде много отговорност, твърде големи очаквания и твърде голяма възможност да застанеш в светлината на прожекторите. Възможност, от която неуверените в себе си личности бягат като дявол от тамян. Много талантливи хора с ниска себеоценка се саботират сами, най-често чрез отлагане, защото подсъзнателно се опасяват от мисълта, че може да се справят твърде добре. Че така светът ще научи за тях, ще ги издърпа на светло и всичките им недостатъци ще лъснат.

Според американския психотерапевт Лора Д. Милър страхът от провал, от успех или от очакванията на другите са основните причини за отлагането и други подобни действия, които обобщаваме с не особено полезната дума „мързел“.

Форма на бунт

Екип от канадски психолози през 2001 г. публикува изследване, според което отлагането на задачите до последния момент е характерно за децата на строги родители, а възрастта, полът и някои черти на характера допринасят за развиване на подобен защитен механизъм. Когато направите нещо на момента, рискувате да ви натоварят с още и още задачи — особено ако ви ги стоварва човек, на когото не можете да кажете „не“ без риск от сериозни конфликти. На един строг родител не може да кажете „не“. На помощ идват заместителите „ей сега“, „утре“ и „след малко“. Няма да се изненадате, ако откриете, че „мързеливият демон“ вътре във вас е просто някогашното малко дете, за което вие, възрастният Х, Y или Z, сте строгият и взискателен родител.

Защо не опитате по-мек подход? Приемете отлагащата част от вас като малко дете, което се инати — или защото се страхува, или защото има нужда от внимание. Опитайте се да разберете какви са неговите мечти, нужди и желания. Вместо да се отчайвате, да настоявате и вътрешно да си крещите, отправете поглед навътре и се погрижете за себе си. Току-виж след малко сте се заловили с работа.