Какви досиета са унищожавани в Държавна сигурност веднага след 10 ноември 1989 г.

Ликвидирането на документите започва само ден след началото на политическите промени

Унищожаването на досиета в Държавна сигурност е започнало по места в Окръжните управления на МВР-ДС веднага след принудителното оттегляне от власт на генералния секретар на Политбюро на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г., което е началото на края на тоталитарното комунистическо управление в България. Това разкрива архивен документ от 11 ноември 1989 г. на Областно управление на МВР-ДС в Пловдив, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен протокол №1 на експертна комисия, назначена от началника на Областното управление на МВР-ДС, с предложение за унищожение на конкретни дела с мотива, че нямат научно-историческа или оперативна стойност. Изброени са шест дела (досиета), всичките заведени на лица, които са били обекти на Държавна сигурност и са следени или разработвани от репресивния апарат на БКП.

По нито едно от делата няма санкция на съдебен орган, тоест деянията, за които хората са попаднали под ударите на ДС не са стигнали до съд и очевидно преследването на конкретни жертви без те да са осъдени е бил основния мотив за унищожаване на въпросните досиета. По смисъла на Закона за личните данни Комисията по досиетата е аномизирала (заличила) имената на обектите по конкретните дела, но резюмираната информация към тях дава представа за профила на преследваните от ДС хора.

Един от проверяваните е разработван под псевдонима „ЛАБОРАНТА” през 1972 г. заради контакти с представители на западни фирми и е закупувал препарати за лабораторията, в която е бил старши научен сътрудник. Човекът е бил профилактиран (принуден да подпише декларация за преустановяване на действия, които ДС е намирала за нередни, б.а.). По друго групово дело за оперативна разработка под псевдоним „БУХАЛИТЕ” ДС през 1975 г. е следяла трима души, които на семейни тържества и сватби са пеели... „националистически македонски песни”. Обектите са също профилактирани.

По дело за оперативна проверка от 1975 г. под псевдоним „ГАВРОША” е разработван войник, за който са открити данни в бележника му, че се готви да избяга зад граница поради тежка служба. Той обаче не е бил предприел нищо и ДС е установила, че е образцов войник.

Друго дело за оперативна проверка „ГОРИЛА” ДС е завела на лице, което пред 1975 г. „по агентурни данни” бил заплашил с убийство активен борец (против фашизма и капитализма, б.а.). Обектът е бил изпратен на противоалкохолно лечение, малко след което починал.

Друга разработка „МОШЕНИК” е била образувана през 1974 г. срещу човек, който е поддържал връзка с двама избягали от НРБ българи. ДС установила, че лицето е лекувано от „психопатия и социопатия”. Последната унищожена разработка е под кодовото име „КОРЕСПОНДЕТКАТА”, също открита през 1975 г. Тя е била образувана срещу лице, което е поддържало връзка с френски гражданин.

Прави впечатление, че предложението на комисията за унищожаване на досиетата е от 11 ноември 1989 г., само ден след началото на политическите промени, довели до края на тоталитарното управление на БКП. Документът е изведен от Областното управление на МВР-ДС на 7 март 1990 г., а утвърден от началника на отдел 03-ДС (архива на Държавна сигурност) ген. Петко Кипров на 6 юни 1990 г., 4 дни преди първите демократични избори (на документа тази дата е изписана като 6 юни 1989 г., но година е сгрешена, тъй като през лятото на 1989 г. на началник на архива е ген. Нанка Серкеджиева).

За начало на официалното прочистване на досиетата се счита датата 29 януари 1990 г., когато тогавашният министър на вътрешните работи утвърждава строго секретна от особена важност докладна за прочистването на архива на ДС (виж повече за незаконното унищожаване на досиетата – ТУК).