Кой е д-р Андрея Нидер - човекът, лекувал хората на Бургас в края на XIX век

Автор: Георги ДРАКАЛИЕВ


Георги ДРАКАЛИЕВ, докторант по Нова и най-нова история на България (1878 – 1944 г.)

В старата част на град Бургас се намира улица „Д-р Нидер“. Това име не говори почти нищо на днешните бургазлии и само онези, които се интересуват от историята на града, знаят нещо за него. Но и то не е много, особено за човек, на когото е наречена улица в града, който освен това е обявен и за почетен гражданин на Бургас.

Наличната информация за д-р Андрея Нидер е повече от оскъдна. Не се знае къде и кога е роден и умрял, нито какъв е произходът му и какво е било поданството му. В издадените трудове и книги, касаещи историята на Бургас, са изказани само предположения, че може би е австриец(1) или италианец. Държавен архив – Бургас разполага с една-единствена негова снимка, а името му е споменато на няколко места в протоколните книги от заседанията на Бургаския общински съвет от края на XIX век.

Оттам научаваме, че започвайки oт 1872 година частна лекарска практика в Бургас, след Съединението на Източна Румелия със свободното Княжество България, той приема да бъде временно градски доктор, поради липса на такъв. Това се случва на 7 февруари 1886 година, а гласуваното му възнаграждение е 10 лири месечно.(2) Д-р Нидер изпълнява това задължение само няколко дни, до идването на титуляр на този пост. Все пак две години по-късно, на 28 януари 1888 година, той заема за постоянно тази длъжност(3), като годишната му заплата, заложена при приемането на бюджета на общината за същата година, е в размер на 3000 лева.(4) Седем години по-късно д-р Нидер подава оставка като общински лекар. На 17 март 1895 година оставката е приета от Общинския съвет с условие той временно да завежда санитарното отделение при Общинското управление, докато му се намери подходящ заместник.(5)

Кога и как на негово име е била наречена улица в града, все още не е установено. Най-вероятно това става още в края на XIX век, защото изследователи на историята на Бургас, писали през първата половина на XX век, позовавайки се на разкази на стари хора, я споменават като „Нидерни сокак“(6) и „Нидер сокак“(7). Дали докторът е живял на тази улица също не е известно, но тя е била една от първите уредени улици в града.(6)

Това, което се знае е, че на д-р Нидер е дадена титлата „Почетен гражданин на град Бургас“, към която се издава и надлежен диплом. Това става с решение на Градския общински съвет от 6 юли 1898 година, по предложение на кмета Димитър Бръкалов.* Съветът дава тази титла, като взема предвид, че „бившият градски лекар доктор Андрея Нидер е практикувал в град Бургас медицината 26 години, през което време той е бил един от най-честните почтени граждани… и е лекувал с най-голяма умелост заболелите… и е принасял с това доста огромни ползи“, както и поради „неговата неуморна 26-годишна деятелност на града в хигиенно отношение“.(8)

В диспозитива на самото решение на Общинския съвет се съдържа и отговорът на първия въпрос „Къде е роден д-р Нидер?“ В протокола изрично е записано „родом от Висалонгия, Гърция“. Досега нито веднъж не е изказвано предположение, че докторът може да има нещо общо с Гърция. Още повече, че град с такова име там не съществува. Единствената възможност е да става дума за известния „свещен град“ Мисолонги(9), намиращ се в Западна Гърция, на брега на Йонийско море, а името му да е записано погрешно в протокола от писаря на общината.

При направеното допълнително проучване установяваме, че фамилията Нидер съвсем не е непозната в град Мисолонги. През януари 1833 година в новосъздадената гръцка държава пристига нейният първи крал – Ото, принц на Бавария, син на баварския крал Лудвиг I.(10) След възкачването му на трона, в Гърция започват да пристигат от Бавария голям брой войници и специалисти в различни области, които учат и работят в младата държава. Един от тях е елинофилът Франц Ксавиер Нидер, който освен военен, е също така и лекар.(11) Темата на неговата дисертация, издадена от печатницата на доктор Карл Волф в Мюнхен през 1834 година, е „De Anencephalo Casus Singularis”.(12)

Гръцкият автор Танасис Янакопулос пише(13), че д-р Франц К. Нидер се ражда през 1812 година и умира през 1897 година. След пристигането си в Гърция той се жени за Асимина Йолдаси, дъщеря на войводата полковник Панос Йолдаси – управител и армейски инспектор към щабквартирата на сър Ричард Чърч – ирландски благородник, генерал от гръцката армия.(14) Според Георгиос Гази Делфинакиоти (биограф на гръцкия военен командир Георгиос Караискаки), тъстът на д-р Франц Нидер произхожда от областта Сули в Епир. Съществуват и източници, които твърдят, че той е братовчед на фамилията Йолдаси от Евритания, Централна Гърция. Панос Йолдаси умира от инфаркт или инсулт през 1840 година като командир на крепостта Пилос.(13)

Титулна страница на дисертацията на д-р Франц К. Нидер

В своята книга „История на Мисолонги“ Хр. Евангелатос, дългогодишен кмет на града, пише(15), че д-р Франц Нидер и съпругата му Асимина имат осем деца – четирима синове и четири дъщери. Повечето от тях показват завидни умения и кариерно развитие. Според възрастта и професиите им, това са Андреас (лекар), Панос (върховен съдия), Спирос (лекар), Елени Папаилиу, Клео Йоти, Тереза Г. Влисма (главен лекар), Деспо Папазури (професор) и Константинос (генерал-лейтенант и заместник-министър на военните дела). В лицето на първородния син на семейството намираме отговора на въпроса за произхода на почетния гражданин на Бургас д-р Андрея Нидер.

От цялото семейство най-голяма известност постига най-малкият син Константинос, роден в Мисолонги през 1865 година. Той завършва Гръцката военна академия през 1887 година като инженер, втори лейтенант. Впоследствие служи осем години в австро-унгарската геодезическа мисия в Гърция, която полага основите на географската служба на гръцката армия. През 1890 година е издигнат в лейтенант, а през 1898 година - в капитан. През 1903 година е изпратен във Франция за по-нататъшно обучение. След завръщането си той е повишен в майор и назначен в новосъздадения Генерален щаб, а след това в щаба на 3-та пехотна дивизия. През 1910-1914 г. служи като ръководител на отдел „Личен състав на армията" и като началник-щаб на тила и резерва по време на Балканските войни. През 1911 година е повишен в лейтенант-полковник.(11)

Братът на д-р Нидер - Константинос постига най-успешна кариера от цялото семейство

През 1914 година той е повишен в полковник и става началник-щаб на 1-ви армейски корпус. По време на националната схизма** той остава верен на крал Константин І. Въпреки това, тъй като не е сочен като пламенен роялист, не е отстранен от армията след изгнанието на краля през юни 1917 година и поемането на властта от премиера Елефтериос Венизелос. Победата на Венизелос води до незабавното влизане на цялата страна в Първата световна война на страната на Антантата, а Нидер получава командването на 1-ва пехотна дивизия. През декември 1918 година той получава командването на 1-ви армейски корпус, който скоро след това участва в съюзническата намеса в Южна Русия, където воюва с болшевиките в Крим и Одеса. На 2 юни 1919 година е назначен за ръководител на гръцката окупационна армия в зоната около турския град Смирна (Измир). Той заема тази длъжност до декември, след което се завръща на поста си командир на корпуса, който също е част от окупационната армия. На този пост, генерал Нидер воюва в следващите сражения от Гръцко-турската война, докато не е заменен през февруари 1922 година.(13)

След поражението на Гърция в Мала Азия през август 1922 година и повторното сваляне на краля и правителството му от верни на Венизелос офицери, Нидер е призован на активна служба и поставен начело на армията в Тракия, където остава до декември 1923 година, когато подава заявление за пенсиониране. През 1925 година той става заместник-министър на военните дела, а от април до август 1926 година е началник на военнoто ведомство на президента на Гърция, диктаторът Теодорос Пангалос (негов бивш началник-щаб). Генерал Нидер се оттегля от активна служба и обществен живот през същата година и умира през 1942 година(11) или 1943 година(13) в Атина.

А третият въпрос, какво поданство притежава бургаският градски лекар д-р Андрея Нидер, също намира своя отговор в протоколите на Бургаския градски общински съвет. С решение от 6 октомври 1882 година(16) е определен списък на 41 „еленски поданици, живущи в град Бургас“ и в този списък под номер 2 фигурира името Андрея Нидер. Т.е. най-малко 10 години след пристигането си в Бургас, той продължава да бъде поданик на Кралство Гърция и е напълно възможно да запазва гръцкото поданство до края на живота си.

*Въпреки че днес го наричаме Димитър Бракалов, по време на кметуването си, самият той се е подписвал като Бръкалов.
**Националната схизма е дълбоко разделение в гръцкото общество между роялистите и привържениците на премиера Венизелос, започнало по време на Първата световна война.

Източници:
1. Карайотов, Иван, Стоян Райчевски и Митко Иванов. История на Бургас. Бургас: Регионална библиотека „Пейо Яворов“, 2011, с. 278
2. ДАБ, Ф70, оп.1, а.е.4, л.12
3. ДАБ, Ф70, оп.1, а.е.4, л.15
4. ДАБ, Ф70, оп.1, а.е.6, л.104
5. ДАБ, Ф70, оп.1, а.е.11 л.12
6. Христов, Ат. Бургас (Юбилейна книга), изд. „Котва”, 1940 г., с. 43-44
7. http://www.burgas1.org/e107_plugins1/content/content.php?content.77
8. ДАБ, Ф70, оп.1, а.е.14 л.26
9. https://en.wikipedia.org/wiki/Missolonghi
10. Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Електронно издание
11. Συνοπτική Ιστορία του Γενικού Επιτελείου Στρατού 1901–2001 (Кратка история на Генералния щаб на Гръцката армия 1901–2001). Aтина: Aрмейско историческо управление, 2001. с. 137.
12. https://books.google.bg/books?id=VoxOAAAAcAAJ&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false
13. http://www.epoxi.gr/persons71.htm
14. http://klepanafpaktias.blogspot.com/2009/05/blog-post_3792.html
15. Eвангелатос, Хр. История на Месолонги, 2007, с.514
16. ДАБ, Ф70, оп.1, а.е.1 л.70