Законът за хората с увреждания „заченат в грях”, готви огромни глоби за фирмите, ако не наемат такива лица

Автор: Антония Чорева, снимка: Авторът

Работодатели масово не одобряват квотите за предприятия заради фалшивите ТЕЛК-ове
Националният съвет за тристранно сътрудничество дебатира два часа по проекта за Закон за хората с увреждания.

Предстои законът да бъде изпратен в Министерски съвет, а след това и в Народното събрание и да влезе в сила в началото на следващата година.

Припомняме, че законопроектът се прие под натиск заради постоянните протести на майките на деца с увреждания. Те не го одобряват и не присъстваха и на днешното обсъждане.

След заседанието на Тристранния съвет председателят на Тристранния съвет вицепремиерът Валери Симеонов обяви, че законопроектът не е бил приет и одобрен, но все пак ще бъде вкаран за обсъждане, а поправките по него ще се правят в движение.

Основната критика от всички работодателски организации беше изискването в закона предприятията да осигурят квоти за хора с увреждания.

Васил Велев от Асоциация на индустриалния капитал в България каза, че няма да подкрепят закона заради „безпрецедентен натиск”, заради липсата на промяна в ТЕЛК-овите решения, както и заради квотите и санкциите, ако квотите не се спазят.
„Не това е начинът за интегриране на хората с увреждания. Законът ще реши проблеми, свързани с нечий рейтинг и спиране на протести, но няма да реши проблемите на хората с увреждания и ще попречи да бъдат решение в близките 5 г. Ще се похарчат 150 млн.лв. повече., но ще има повече от същото”, категоричен беше Велев.

Димитър Бранков от Българска стопанска камара също възропта срещу квотите и глобите, ако не се спазват.
„Създава се ново звено за корупция – насилствени квоти”, каза той.

Димитър Манолов от КТ Подкрепа каза, че законът не е толкова лош, въпреки че е приет в среда на истерии и видеокамери, както и заради хора с твърде съмнителна компетентност.

Единствено КНСБ е за квотите, а от там подчертаха, че няма да сме единствени в света,  в немските предприятия плащали огромни вноски.
„Предприятията трябва да носят отговорност за хората с увреждания, те не са извън това общество”, категорични бяха от КНСБ.

Омбудсманът Мая Манолова посочи 4 критики, като започна с думите, че ще опита да не е емоционална, заради упреците към квотите и заради това, че не можела да понесе хората с увреждания и тяхната трудова заетост да е тежест за обществото.
„Около 700 000 души в България са с ТЕЛК-ови решения, 10% от населението на България трябва да е изключено от трудовия процес, защото според сегашната интерпретация не е годно за работа”, каза тя.
Манолова се обяви и против създаването на нови органи за хората с увреждания и сроковете за интеграция.

Изказването й ядоса Валери Симеонов, който я призова да не манипулира.
„Знаете за какво бързане ставаше въпрос, побъркахте държавата. Благодаря, че не дойдохте с онази фланелка тука и  някакъв скелет, изтипосан до вас да стои”, сряза я Симеонов. Той подчерта, че законопроектът е "заченат в грях" и "донякъде вместо да разрешава проблеми, по-скоро създава проблеми”.

Социалният министър Бисер Петков благодари и отбеляза факта, че основните възражения са срещу квотите, но законът потегля към Министерски съвет още утре.

В законопроекта е записано, напр., че в предприятие, което има персонал до 50 души,  4%  трябва да са с увреждания, което е 2-ма човека.

В противен случай ще има санкция - 30% глоба за работодателя от минималната работна заплата на месец за всеки ненает човек.
Догодина тя ще е 560 лв., което прави 168 лв. за месец за всяко незаето лице.