Защо социализмът става все по-привлекателен?

Напоследък се измъчвам от умственото състояние на американските капиталисти. Всички тези социалисти, изникнали от нищото, без съмнение са ги разтревожили. Така че пиша с един приятелски съвет за капиталистическата класа относно споменатите социалисти, пише Денис Джамбазов във Факти.бг.

Той говори за САЩ - "люлката на капитализма и демокрацията", но следващият текст е приложим за всяка западна държава в този политически и икономически строй. А и за България, която от години е в преход към въпросния строй.

Искате по-малко социалисти? Лесно. Спрете да ги създавате! Това пише американският автор и колумнист Майкъл Томаски за „Ню Йорк Таймс“.

Много често в историята причината и ефектът ни удрят право в лицето. Такъв пример са условията, при които царете принуждават руснаците да живеят, което води и до възхода на болшевизма. Такъв е и Версайският договор, който води до издигането на Хитлер. Провалите на Кейнсианската икономика през 70-те години на миналия век проправя пътя на икономиката на предлагането.

Както наскоро отбелязах за „Дейли бийст“, в тази страна (авторът визира САЩ) от няколко десетилетия се практикува капитализъм, който прави социализма да изглежда по-привлекателен, особено за младите. Запитайте се: ако сте като 28-годишната Александрия Кортес – кандидатка от Ню Йорк за Конгреса, описваща себе си като демократичен социалист – какво сте видели в своя съзнателен живот?

Видели сте Съединените американски щати да се превръщат от страна - която вашите родители или дори прародители описват като място, на което животът се подобрява за всяко следващо поколение - в място, на което за милиони хора това вече не е така.

Както се и случи, видяхте богатите да стават все по-богати, и вероятно сте видели, че основната реакция на правителството бе да намалява техните данъци. Станахте свидетели на финансовата криза през 2008 година и токсичните заеми. Капиталистите е редно да помислят как всичко това е изглеждало в очите на младия човек, идващ от семейство от средната класа, и който може би познава някой, загубил работата или дори къщата си. Загубил ги е, докато някои банкери, помогнали да се създаде хаоса, се изнизаха със „златни парашути“, подобно на шефа на компанията за отпускане на ипотечни заеми Countrywide Financial - Анджело Моцило.

Видяхте как корпорациите натрупват печалби, купуват обратно своите акции и не ги реинвестират в своите работници, както са го правили преди, а поглеждат за работна ръка към Централна Америка и Бангладеш. Обратното изкупуване на акции беше разрешено по времето на Рейгън, но може лесно да бъде променено от Комисията по ценните книжа и борсите. Истината е, че никой от администрацията на демократите оттогава не е повдигнал този въпрос.

Схванахте идеята. Назад в дните нашата икономика растеше и имахме правителство и капиталистическа класа, която инвестираше в нашите хора и бъдеще – в междущатски магистрали, колежи, научни изследвания, федерални помощи за транспорт и регионално развитие. И през цялото това време социализмът не беше особено привлекателен на американска земя. В началото на миналия век и през 20-те години, още преди да е загатнато за бъдещето благосъстояние на държавата, имаше няколко членове на социалистическата партия в Камарата на представителите, както и стотици социалистически кметове и местни чиновници.

Но по време на Тридесетте славни години – израз, използван за название на бурното икономическо развитие през 1945-1975 – привлекателността на социалистическата идея в съзнанието на американците изчезна. В началото на века социалистическият кандидат за президент получаваше стотици хиляди гласове, докато през 1956 година Дарлингтън Хуупс, издигнат от социалистите, получи малко над 2000 гласа.

По това време и в ерата на Рейгън широката американска левица – дефинирана не по партия, а по вярвания – игра конструктивна роля в подкрепа на гражданските права, противопоставяне на войната във Виетнам, както и борба срещу концентрацията на богатство. Но в разгара на Студената война присъствието на левицата беше слабо, а влиянието й – незначително.

Нека сега се върнем пак към 28-годишната. Тя е родена през 1990 година. Вероятно помни, в края на 90-те години, нейните родители да се чувстват добре. Средният доход в домакинството удари висини по времето на Бил Клинтън, както никога преди, дори по времето на Роналд Рейгън. Оттогава насам обаче нещата не са розови. Така че, ако вие сте от скромно семейство или дори в най-добрия случай от средната класа, как бихте се чувствали относно капитализма? Видът капитализъм, който се практикува в тази страна през всичките тези години, предаде повечето хора.

Да, даде ни много лъскави предмети, с които да се перчим. Смартфон, който показва видео на забавен каданс, е чудо. Но за едно добре организирано общество е важно достъпно висше образование, а не лъскав телефон. Важно е намирането на решение и за националната нарко криза, която всеки ден отнема живота на 115 души. Капитализмът на нашата ера игнорира много други проблеми.

Имам смесени чувства за възхода на социализма. Той все още трябва да се докаже като политически приложим на изборите. И към 2021 година можем да се събудим и да установим бедствието за демократите. Но разбирам напълно защо се случва. И ако сте капиталист, по-добре се опитайте да разберете този феномен и причините, довели до него.