Осъдиха Бюрхан ходжа, затрил стенописи на 500 години в Куршунлу джамия

Източник: Monitor.bg

Mюсюлманският духовник от Дулово Бюрхан С. е осъден на 10 месеца затвор условно и 3 хиляди лева глоба заради извършен противозаконен ремонт в джамията "Макбул Ибрахим паша" (Куршунлу джамия) в Разград, която е защитен паметник на културата. Новината съобщи говорителят на Апелативния съд във Варна Илка Катрева. Имамът се признал за виновен и сключил споразумение с Окръжната прокуратура в Разград.

Бюрхан ходжа бил спипан да прави незаконен ремонт на джамията в началото на август 2015 година. Без да има и най-малка представа от ремонтни дейности и реставрация, той наредил да измажат стените на джамията на два метра от пода, като по този начин изцяло били унищожени стенописи, чиято възраст се оценява на около 500 години. Засегнатата площ била между 80 и 110 квадратни метра, а според експерти реставрацията на стенописите ще струва минимум 27 хиляди лева.

Имамът не ограничил размаха си до стените. По подобен начин върху оригиналната керамична подова настилка Бюрхан С. начукал дървено дюшеме. По фасадата на джамията пък необратимо бил унищожен оригиналният каменен градеж. Наетите от подсъдимия духовник работници искали да изхвърлят и огромни каменни плочи от прозорците, но колега на Бюрхан, имамът на "Макбул Ибрахим паша" успял да ги спре с аргумента, че това са плочи на повече от 5 века.

По случая с незаконния ремонт на разградската джамия е подсъдим и турският гражданин Ахмед Ялчъндаг, който пък през октомври-ноември 2015 наел майстори да фугират каверни по стените на джамията със смес от мраморен прах, каменно брашно и бял цимент. Експертиза впоследствие установила, че тези материали са крайно неподходящи по плътност, състав и цвят и се различават силно от оригиналния камък на джамията, построена през около 1680 година от архитект от школата на легендарния мимар Синан паша, архитект на одринската джамия "Султан Селим". Делото срещу Ялчъндаг се води задочно, тъй като е напуснал страната.

Куршунлу джамия е от така наречените "султански тип". Молитвеният салон е покрит с масивно каменно кубе, което е "поставено" върху квадратна основа и четири пандадива. Градежът е от дялани варовикови квадри и хоросанов разтвор. Кубето има двуслоен градеж от камък и тухли.
Стенописната украса датира от периода 1730-1800 година и е изпълнена изключително професионално. Съсредоточена е най-вече в богато изрисуваните стени, в тавана и в пода, покрит с килими. Украсата на вътрешните стени е била от цветни камъни, както и зидарията на прозорците и вратите.

Темите, избрани за украса на стените, са характерни флорални мотиви и представляват стилизирани рози, карамфили, лалета и др. Така вътрешността изглеждала до ремонта на двамата самозвани майстори.