За този англичанин от Куртово Конаре днес говори цяла България (СНИМКИ)

Британецът Скот Ламбоурн, който от 15 години живее в пловдивското село Куртово Конаре, прави здравословна лютеница. Той не пържи доматите, както правят останалите майстори на родната вкусотия, а слага олиото най-накрая, пише Блиц.

Тогава, когато доматеното пюре вече е извряло. Или както самият той казва – „когато стане на вулкан”. Не прекалява и със солта, защото казва, че не е здравословно. И лютеницата му става вкусна. Най-вкусната от тазгодишните участници в конкурса в традиционния фестивал в село Куртово Конаре. Затова и журито безапелационно присъди най-високото отличие „Цар на лютеницата” именно на Скот от Брайтън, пише „Телеграф”.

Самият Скот е толкова горд, че е отличен с титлата „Цар на лютеницата” на тазгодишния Фестивал на домата, чушката и традиционните храни в село Куртово Конаре, че е сложил в рамка статията от награждаването му. Показва и дипломата си, на която обаче вместо „Цар”, съществителното име е в женски род. Причината е, че никой, ама абсолютно никой от селото не е предполагал, че тази година мъж ще грабне високото отличие.

И ако някой не вярва, че именно Скот прави сам лютеницата си, а и останалите продукти, които излага всяка сряда вечерта на фермерския базар в Пловдив, то англичанинът от Куртово Конаре е готов да демонстрира „на живо”.

Наред с това той обяснява подробно кой продукт как се приготвя и кога точно се слага в тавата, така че лютеницата да бъде така вкусна, питателна и здравословна, че човек да поиска да намаже втора и трета, че и четвърта филия.

„Аз опитвам. Опитвам всичко, което приготвям. И ако на мен ми хареса, значи и на хората ще се хареса. Трябва да е вкусно”, казва Скот на български език, който смесва често с английски думи. За българския език казва, че го е научил от приятелите си съселяни. Но пък освен че говори, може да чете и да пише на български. „Малко бавно чета, но мога. Познавам буквите ви, но чета бавно”, обяснява той. Дали му е било трудно да научи езика? Отговорът е „не”. А обяснението, че унгарският език е по-труден от българския. И веднага казва изречение на унгарски, което превежда моментално на нашенското „Наздраве”.

Признава обаче, че не се е влюбил веднага в село Куртово Конаре и в близкия град Пловдив. Всичко започнало през 2002 г., когато негов приятел, който е наполовина българин, му предложил да посетят селото. Скот първоначално отказал. Заявил, че предпочита да отиде примерно в Испания на почивка, не в България. Не знаел нищо за страната ни. В крайна сметка приятелят му успял да го убеди и го завел в Куртово Конаре, където имал имот. Скот се поинтересувал от цените на имотите у нас, защото пестял за жилище във Великобритания.

За там, казва той, цените на имотите са много високи. Бил пресметнал, че ще му трябват 200 000 – 250 000 паунда, за да си купи апартамент. Пестял и въпреки че имал хубава работа в застрахователна компания, щели да му трябват много години, за да успее. Когато му казали, че в Куртово Конаре къща с двор вървяла за около 20-30 000 лева, Скот онемял. Решил да инвестира част от парите си. Закупил къща, която била за тотален ремонт и била на голи стени. Бил в България шест седмици, след което се върнал в родината си.



Две години по-късно от фирмата му го съкратили, защото настанали масови фалити заради финансовата криза. Скот останал без работа и се върнал в България и се установил в Куртово Конаре. Решил да направи ремонт на закупената къща. Прекарали нови ел. и ВиК инсталации, нови прозорци, обзавеждане. Планираният за 6 месеца ремонт станал чак след година. В това време Скот се връщал във Великобритания, но отскачал и до България за по 3-4 дни да наглежда ремонта и да оправя документите си. Шофирал навсякъде сам, защото така можел да оглежда повече места. Правел си екскурзии до Смолян, до Батак, до Старинен Пловдив, за да опознае страната, и това, което видял, му харесало. „Аз обичам Пловдив.

От тепето се разкрива страхотна панорама. Имам много снимки отвсякъде”, казва Скот. След като ремонтирал имота, първоначално започнал да прави бизнес с гъби. Направил си гъбарник и вложил адски много пари, за да произведе качествени гъби. Казва, че поддържал температура от 16 градуса в гъбарника и зиме, и лятно време, което също му коствало много пари. Фалирал. И то не защото не можел да се справи, а защото не успял да пребори конкуренцията с много по-евтините вносни гъби, включително и от Китай. Опитал се отново да се върне във Великобритания, но се отказал и решил да продължи живота си в Куртово Конаре. А за това, че някои медии са го писали, че е IT специалист, казва, че са сгрешили. Програмирането, софтуерът, са му хоби, така както му е хоби и готвенето. Признава, че тайно в себе си винаги е искал да бъде готвач и затова в момента е щастлив, че може да прави лютеница.

И не само. От щанда му на фермерския базар в Пловдив може да се купи лично приготвено от Скот пикантно доматено пюре. Наред с това той влага в своите рецепти и международна кулинария, каквото е съдържанието на част от бурканчетата му с индийското чътни. Чътнито на Скот е направено от карамелизиран лук и ябълка, а има и вид със слива и домат. В друго бурканче има аспержи и дресинг за салата. В третото е именно неговата царица лютеница, кръстена от Скот „гладка лютеница”. А е гладка, защото е ситно смляна.

Не особено охотно Скот издава „тайната” си рецепта на вкусната си лютеница, която прави от 2 години. Казва, че всички продукти трябва да са много добре измити и че ги бели от люспите. Така е и с доматите. Обелва ги, нарязва ги, смила ги и чак тогава ги слага на газовия котлон, където ги държи, докато водата не изври от тях. Непрекъснато се бърка, казва Скот. Олио при пърженето не слага. През първия ден от подготовката опича чушките и патладжаните и ги слага в хладилника да се охладят. Обелва ги внимателно и също ги мели, след което също ги вари на котлона.

Доматеното пюре и останалата част се смесват и се слагат на котлона, като се бъркат непрекъснато. Лютеницата се овкусява със сол, кимион и малко захар. Продуктът е готов тогава, когато при бъркането дървената лъжица оставя в тавата следа, от която се вижда дъното. Всички продукти, които впоследствие готви, си ги произвежда сам. Има към 30 декара земя край селото, от които обработва около 5 декара. „Това е моят живот сега. Тук. България прави нещо хубаво за мен в момента и аз искам да направя нещо хубаво за България.

Тук правя бизнес и с данъците си помагам на България. Щастлив съм, защото тук правя това, което обичам. Готвя. Бизнесът ми се развива добре. Пловдив е много красив град. Обичам България”, е категоричен Скот от село Куртово Конаре.