Народният съд от социалните мрежи лъсна по бели гащи с чумата

Животни на Ани от Болярово умират. Тя няма да получи обезщетение. Милионите българи, които уж много страдаха за нея, сега спокойно могат да й станат клиенти. Охладено, замразено, прясно на място… всякак може да й купят месото, за да й помогнат. Но няма да го направят, защото между плямпането в интернет и реалния живот разликата е огромна. Никой не би сложил такова пържола в чинията на децата си, дори да е 100 процента убеден в липсата на зараза, пише Гласове.бг

Лоши новини долетяха от Странджа. В двора на Ани Петрова от Болярово измряха 11 животни. Тя бе жената, която забрани на ветеринарите от БАБХ да припарват до стадото й, след като бе констатирана положителна проба за чума. Оттогава овцете й живееха изолирано. Вестта за смъртта е лоша по принцип, лоша е за стопанката, би следвало да е неприятна и за Народния съд от социалните мрежи. Уж загрижен за поминъка в Странджа, той категорично се бе произнесъл, че чума няма. “Иначе при Ани щеше да има умрели животни, а то толкова време няма” – така звучеше последният рубеж от тази глупава война.


Е, мъртви животни има, доста са, рубежът падна.


Но Народният съд не страда, защото истината никога не го е вълнувала. Важното бе да се твърди, че някой лъже, крие, мами, световна конспирация се върти… и авторите на тези виртуални геройства да изпъкват с още по-безумни разкрития, компенсирайки лични дефицити в реалния свят.

Ани твърди, че животните умрели от преяждане. Били оставени за кратко без надзор, промъкнали се през оградата и изяли складирания фураж. Тези версия много наподобява на обясненията на моя позната вегетарианка, която изнесе цяла бременност без да хапне месо. Лекари я предупреждаваха, че вегетарианството е рисково за бременността, появи се проблем с напредването на плода, за щастие всичко мина благополучно. Но тя до днес твърди, че лекарите не са били прави, а… някаква друга биологична причина породила неприятностите. Все пак да предположим, че Ани е права и овцете наистина са умрели от преяждане.  Големият въпрос са не животните, а тя самата - какво щеше да се случи с нея, ако се бе съгласила на евтаназия, и какво се случва сега, оневинена от Народния съд.

Ако тя се бе съгласила на болезнената стъпка, щеше да получи компенсации, които са доста над пазарните цени. Точно такива обезщетения получиха другите стопани. Сега тя няма да получи.


Но по-интересно е какво ще прави със стадото от 200 животни? Ще ги изяде? Или продаде?


Още от първия миг бе ясно, че стоката й става непродаваема – и заради забраните, и защото няма кой да я купи. Никой не иска да консумира месо, за което има дори минимално съмнение, че е заразено с чума. Милионите членове на Народния съд, щом толкова много страдат за Ани, сега спокойно могат да й станат клиенти. Охладено, замразено, прясно на мястo... всякак може да купят месото, за да й помогнат. Но няма да го направят, защото между плямпането в интернет и реалния живот разликата е огромна. Макар вирусът да не се предава на човека, никой не би сложил такова пържола в чинията на децата си, дори да е 100 процента убеден в липсата на зараза.

Напълно възможно е да не става дума за преяждане, а за смърт точно поради чумата. Около 40 дни след установяването на вируса животните на Ани се разболяват, а умирането се случва към 50-ия ден. Това е доста над научно познатите срокове за проявление на чумата, но реално и много под твърденията из социалните мрежи в момента, че цели 3 месеца стадото е живяло здраво (огнището в Болярово бе обявено на 19 юли). Не бива да се забравя, че това лято чумата по дребни преживни животни за първи път влезе у нас и в ЕС, поради което е непозната на нашите и европейските учени. Изучаваха я в движение. Напълно е възможно “късната проява”, за която предупреждаваха постоянно, да се е оказала доста по-късна, отколкото са предполагали. Вирусологията и разгадаването на щамове е много сложна наука, с която дори опитни специалисти не се ангажират със 100-процентова сигурност. Сега, когато животни умират при Ани на 50-ия ден, няма честен учен или ветеринар, който да гарантира от дистанция има или не при нея чума.

Честните знаещи хора казват две неща – важни са резултатите от пробите и прегледите на животните на място.

При стопанката имаше положителна проба, но не повярва. Ветеринари пък тя и опълчението край нея не пускаха.

Така или иначе наличието на 22 положителни проби в референтната за ЕС лаборатория в Монпелие обезсмисля споровете за чумата в Странджа. Дори резултатите да са следствие от ваксинална реакция, положителните им стойности изискват евтаназия и обезщетяване на стопаните. Мярката е болезнена и несправедлива за засегнатите хора, но с оглед на икономиката е най-ефикасна и целесъобразна. Единствено тя гарантира, че заразата няма да се разпространи, поради което се и предприема. Не само в България, но навсякъде в ЕС умъртвяването се извършва за няколко вида зарази (т.нар. болести “за обявяване”, тоест страната е длъжна да сигнализира). Чумата е сред тях. Твърденията, че БАБХ следвало да изчаква, щяха да имат основание, ако страната не бе член на ЕС. Но какво да изчаква? Чумата бе потвърден първо в българската лаборатория, а след това и във френската.

Ако Ани сега все пак допусне ветеринари и те се произнесат, че животните са умрели от чума, Народният съд пак няма да повярва. “Нарочно й вкараха чума, затриват, замазват..” – обясненията са предварително известни. Но Народният съд се провали.

Той си направи лоша услуга, защото след 22 положителни проби няма нормален човек, който да вярва, че всичките власти – от Франция през Брюксел до България – лъжат.

В Народния съд останаха да членуват… предимно не много нормалните. Или специално мотивираните. Този съд лъсна по бели гащи, защото от самото начало основната му грижа следваха да са стопаните. А той се вълнуваше от съвсем други неща – да падне ГЕРБ (враговете на Борисов), да не населят Странджа с бежанци (откровените лумпени), да не им стане нещо на животинките (зоо маниаците) и т.н., и т.н. Насред тази истерия Ани сега страда.

От три седмици чумата се пренесе и на север – вече не по овце и кози, а по свинете. Избиха се животните на баба Дора от село Тутраканци, Провадийско. Хронологията е пак същата – установява се вирус в българската лаборатория, после в европейската, следва евтаназия. Но защо за свинете няма страсти? Първият отговор е, че политици не се навъртат край провадийското огнище, троловете им в интернет нямат причина да будят народа. Вторият отговор е в същината на самата глупост. Тя е алогична, неразумна, няма обяснение знае защо един път се появява, друг път не.

Парите от обезщетението отдавна са по сметката на баба Дора. Стопаните лека-полека преглъщат личната драма, само съдът от социалните мрежи не вярва и именно той я направи държавна. А истината е, че имаше чума по овце и кози в Турция, тя влезе у нас. Имаше и по свинете в Румъния, също влезе.


Влезе тъй, както проникваше и в други, доста по-напреднали в превенцията държави.


Българската власт след това реагира по единствено възможния начин. И до момента не се справя лошо, защото огнищата не се разпространяват. Светът е голям, спасение не дебне, а всичко това няма общо с Борисов, Дамян Илиев, голия бюст на дъщеря му и т.н. – това е простата истина, която Народният съд не ще да прозре. Истината е скучна, а на него му се живее интересно. Във Фейсбук и по форуми не се кисне чрез скука, нали?