Как щеше да изглежда България, ако си беше останало "бай-Тошово време"

Години след падането на Тодор Живков у нас продължава да се говори за „бай-тошово време“ – една възвеличавана легенда за приказни времена на умерено изобилие, равенство, братство, работа за работниците, любов между хората и кавги между комшии. Човек може да се наслуша за това колко прекрасни са били онези времена и ако не е живял тогава и не е чел кой знае колко за онези времена, ще остане с впечатлението, че действително е било някаква форма на утопия, над която с топли очи и тежки ръце е бдяло едно голямо ДС. Да, тази последната част най-често я забравят в разказите, но всеки си знае, че я е имало, пише socbg.com.

Какво обаче щеше да стане ако този лидер беше продължил да властва строго над пролетариата и верните другари? Как щеше да изглежда 2018 г. под управлението на БКП и наследниците на Тодор Живков?

Любимият архитектурен стил на българския соц – панелните кутийки, щяха да са основната форма на строителство. Популацията расте, жилищата също, а какъв по-лесен начин да намериш място за всички от това да ги навреш в така познатите сиви блокове. А и си носи посланието – всички са еднакви, всички са равни.

Междувременно всички тези лъскави бизнес сгради щяха да са заменени от държавни ведомства – държавна компания за програмисти, държавна компания за колцентрове, за маркетингови изследвания. Ако си мислите, че сегашната корпоративна среда е суховато място, което те отнема от детските ти мечти, представете си само какъв бегемот ще е това, ако се слее с държавната администрация.

За сметка на това всички ще са наети на работа. Фактът, че самата работа ще се върши с интензивността на петъчен ден в държавната администрация е друга тема. Важното е да кипи труд. Или поне кротко да къкри.

В същото време младежите ще се шляят по хоремагове. Вярно, оттам няма да може да се купи кой знае какво, но ще ги има, а витрините им ще са пълни с лъскави неща… за очите на чужденците, децата на тираджиите и онези от партията.

За сметка на това на самите млади няма да им пука много, защото ще са забили очи в смартфоните си „Правец“, таблетите си „Правец“ или лаптопите си „Правец“. Една марка за всички, за да няма сърдити. Разбира се, те може и да не са чааак толкова бързи, но пък за сметка на това ще издържат на всякакви удари.

А като си вземеш една джаджа, я сменяш след около поне 10-15 години. Хем здрави, хем така или иначе ще ти се наложи да чакаш горе долу толкова, че да ти дойде пак ред за покупка. Но пък машинката ти ще си работи безотказно (с по някой друг удар в земята между другото). А и нали ти стига само да си разцъкваш профила във ВКонтакте, както и останалите руски версии на Snapchat, Twitter, Instagram и т.н.

А има ли интернет (особено ако той е цели 20 мегабита) нещата са супер. Само трябва да внимаваш какво пишеш в социалките, че чичковците от ДС пазят и то много по-добре от родната полиция. Но не си ли отваряш устата за политика и такива работи, всичко е наред. Виж, „Мелодия на годината“ е съвсем безопасна тема.

Там няма да има Криско и Гери-Никол, но пък за сметка на това естрадата ще си има Кристиан Талев и Гергана Николаева Георгиева, гордо взели щафетата от Орлин Горанов и Силвия Кацарова. Самите формати няма да са мръднали кой знае колко от 70-те насам. А някъде тайно по мазетата хора ще слушат нелегално Бийонсе и Джъстин Бийбър.

Телевизията пак ще е само една, с няколко програми, за да може да се наврат всички роднини на големите водещи и режисьори. По тях няма да върви Big Brother, че да не вземат да си помислят нещо зрителите, нито предавания от типа на „Фермата“, защото това така или иначе повечето хора ще си го изпитват и сами на село. За сметка на това „Минута е много“ ще се готви след няколко години да отпразнува 40 години на екран.

Нямаше да има „Игра на тронове“, но и без това една камара хора така или иначе харесват повече руския „Кухня“. Щяхме да си имаме руски супергерои, руски фентъзита и руска фантастика, а от Москва току виж позволят и България да си направи собствени.

Въобще идилия. А най-доброто от страната ще се представя пред света по време на „Знаме на мира“ (под патронажа на Жени Живкова). Да видят всички как в България расте здрава, социалистическа младеж… Докато всичко наоколо си върви бавно и спокойно, донякъде зациклило в средата на 80-те. Петилетка след петилетка…