Почитаме знатен християнин и негов роднина - пускали ги на лъвовете и ги изтезавали нечовешки

Източник: блиц


Днес е 11 Неделя след Петдесетница и Неделя след Преображение. Почитаме паметта на Св. мчци Фотий и Аникита, Преп. Паламон Египетски  

В памет на светите мъченици Фотий и Аникита   

В Никомидия, град във Витинска област, нечестивият цар Диоклетиан повдигнал голямо гонение срещу християните. По негова заповед насред града били изложени оръдията за мъчение: мечове, секири, ръжени, железни куки, скари, колела, котли и други безчовечни изобретения от този вид. Били приготвени и зверове. С всичко това Диоклетиан искал да уплаши тези, които призовавали Христовото име. По всички краища на римското царство той разпратил страшни укази, с които навсякъде заповядвал да се преследват християните - да бъдат мъчени, убивани, като срещу Единородния Божий Син били изречени много чули.  

По това време в Никомидия живеел един благороден и знатен комит на име Аникита. Изпълнен с ревност по Бога, той се явил пред царя и безстрашно изповядал Господа Иисуса Христа, истинския Син Божий. Свети Аникита красноречиво разказал на царя за безначалното раждане на Сина Божий и Неговото въплъщаване, след като годините се изпълнили, заради нашето спасение. В същото време той осъдил заблуждението на идолопоклонниците и наричал езическите богове глухи и безчувствени. Накрая той се обърнал към царя със следните думи: - Твоите мъчения, царю, приготвени за християните, никак не ни плашат. За нас мъките са нищо и ние никога не ще се поклоним на бездушните идоли.  

Царят, изпълнен с гняв и ярост, не могъл да изслуша боговдъхновената проповед на свети Аникита и заповядал веднага да му отрежат езика, но той и след това говорел ясно, славейки Христа Бога. След това го били с волски жили така жестоко и дълго, че се показали костите му. Но свети Аникита - сякаш не той, а някой друг бил подложен на мъчения - мъжествено понасял страданията и високо проповядвал на хората, които го гледали, че Христос е единственият истински Бог.   След това царят заповядал да дадат свети Аникита на зверовете, за да го разкъсат. Бил пуснат грамаден лъв, който със страшен рев се приближил към мъченика, но неочаквано станал по-кротък от агне. Той се галел около светеца и изтрил с лапа потта по челото и страните му, която се появила заради мъченията. А свети Аникита силно извикал: - Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че ме избави от зъбите на този звяр! Моля те, Владико, и в предстоящия ми подвиг простри десницата Си на помощ на Твоя раб, за да мога да победя яростта на мъчителя и да се удостоя от Теб с мъченически венец.  

След молитвата на светеца започнало земетресение, при което капището на Херкулес заедно с неговия идол и част от градската стена паднали, а мнозина от езичниците погинали под развалините. Тогава Диоклетиан заповядал да бъде отсечена с меч главата на светия мъченик, но когато войникът вдигнал меча, за да изпълни заповедта на царя, веднага ръцете му отслабнали, а той паднал на земята и бил неподвижен, като безчувствен.  

Като видял това, Диоклетиан заповядал да привържат свети Аникита към колелото, което се намирало сред остри железни пръти, да запалят отдолу огън и да въртят колелото. Гой искал светият мъченик да умре разкъсван на части от желязото и обгарян от огъня. Но свети Аникита, привързан към колелото, се молел така: - Господи Иисусе Христе, освободи ме от мъчения заради тези, които стоят тук, та като видят бързата помощ, да могат мъжествено да застанат пред мъчителя и да приемат мъченически венец от Теб. И веднага въжетата се развързали, колелото спряло и огънят загаснал. Тогава мъчителят заповядал да напълнят котел с олово, да го разтопят и да хвърлят в него светия мъченик. Всички видели Божия ангел, който влязъл заедно със свети Аникита в котела, и щом мъченикът се докоснал до котела, оловото изстинало и се втвърдило като лед.  

Сродникът на свети Аникита, на име Фотий, като видял неговите подвизи и силата на Христа, Който пази Своя раб, отхвърлил всякакъв страх. Той излязъл от народа на самото място на мъченията, приближил се към светия мъченик и с любов го прегърнал и разцелувал, наричайки го баща и ходатай на своето спасение. С тази постъпка Фотий ясно показал, че е готов да претърпи за Христа всякакви мъчения. След това той се обърнал към царя и казал: - Засрами се, идолопоклоннико! Твоите богове са нищо. Тогава Диоклетиан с гняв извикал на воините: - Убийте го с меч!   Но когато един от воините вдигнал оголения меч, за да удари мъченика, ръката му, чрез силата Божия, се обърнала срещу самия него, той се ударил по колената, паднал на земята и издъхнал. След това свети Аникита и Фотий били оковани в железни вериги и хвърлени в тъмницата. След три дни Диоклетиан ги извикал при себе си и казал: - Ако ме послушате и принесете жертва на боговете, аз ще ви издигна и обогатя. - Твоята чест и богатство - отговорили светците - нека останат при тебе, за погибел на теб.  

В яростта си мъчителят заповядал отначало да ги окачат на уреда за разтягане на тела и да стържат телата им с железни куки, да изгарят раните им с огън, а после да ги бият с камъни. Но всички тези мъки светците понасяли с радост и благодарили на Бога, тъй като не чувствали никаква болка. Господ, заради славата на Своето свято име, ги пазел невредими. След това били завързани за краката за диви коне, които ги влачили. Но и с тези мъчения Диоклетиан нищо не постигнал: Господ отново ги запазил невредими - светите мъченици, когато били влачени, сякаш се намирали в колесница, славели непобедимата Божия сила и се подкрепяли един-друг. Дивите коне внезапно спрели, краката на светците се освободили от въжетата и те се изправили съвършено здрави. Мъчителят отново заповядал да ги подхвърлят на жесток побой и да поливат раните им с оцет, смесен със сол. След това те отново били хвърлени в тъмница, където прекарали три години. Тогава светците били изведени за нови мъчения.  

По заповед на Диоклетиан три дни разгаряли общата каменна баня, в която след това затворили светите мъченици. Но свети Аникита и Фотий се помолили, банята се разцепила и потекъл извор, който им давал прохлада. Когато на третия ден стражата отворила банята, видяла, че светците ходят из нея невредими, като въздават хвала на Бога. За това било доложено на царя. Той сякаш не повярвал на съобщението и отишъл сам да се убеди дали това е истина. Светците, като видели царя, му казали: - Ето, мъчителю, ние сме победители на всички мъки, а ти си победен и посрамен.  

Царят се върнал у дома си със срам. Той заповядал да държат мъчениците в окови, докато измисли как да ги погуби. По негова заповед била направена грамадна пещ, укрепена от четири железни стълба. В нея можело да се съберат много хора. Както някога Навуходоносор, той заповядал да разпалят тази пещ, възнамерявайки да изгори в нея не само двамата свети мъченици, но и всички християни, които намери.   Християните не чакали езичниците да ги хвърлят в пещта, а сами заедно с жените и децата тръгнали към нея, като възкликвали: - Ние сме християни и почитаме Единия Бог! Отначало в пещта влезли светите мъченици Аникита и Фотий, а след тях и цялото множество от събраните християни, с молитва и издигнати към небето ръце се отправили към огъня. От пламъка християните извикали: - Благодарим Ти, Отче и Боже всесилни, че Ти с вярата в Твоя Единороден Син и наш Господ Иисус Христос си ни събрал за мъченически венец. Молим Те, Милосърдни, простри от ръцете Си небесата и приеми душите ни във вечния покой, който си приготвил за тези, които Те изповядват.  

По време на тази молитва те починали в Господа. Свети Аникита и Фотий прекарали в тази пещ три часа, а след това се помолили и предали душите си в Божиите ръце. Когато слугите извлекли с желязо телата на светите Аникита и Фотий, видели, че те изобщо не са пострадали от огъня, и даже косите им били цели. Мнозина от езичниците повярвали в Христа нашия Бог, на Когото слава с Отца и Светия Дух во веки. Амин.