Спомени от соца: От „цаца” до „кит” – класация на пет вида престъпници съществували в НРБ

Източник: socbg.com


Да се говори за престъпност е лесно. Малко статистика, коментар, извъртане на фактите и всеки може да нарисува картината, която пожелае, за да илюстрира една или друга теза. В обществото ни битува тезата, че през периода на Народна република България, едва ли не престъпността е била нулева. Разбира се, има и други интерпретации на фактите, казващи, че престъпност е имало, но е била умело прикривана от контролиращата медиите власт.

Все пак, сигурно е, че дори социалистическото общество не е идеално. В следващите редове в най – обобщен вид ще ви представим пет типа на хора и професии често попадали в криминалните хроники на МВР, преди повече от четвърт век.

5. Трудещите се с „елитни” професии



На последното, 5 – то място са всички хора имали достъп до вносни, дефицитни стоки и валута по времето на социализма. Това са барманите, управителите на хотели, заведения и магазини, келнерите, готвачите, склададжии, международните шофьори, моряците и др. Сложихме ги на последна позиция, защото техните злоупотреби са на най – дребно и неорганизирано равнище. Скрити сред багажа дънки, някоя стотачка в зелено, обменена с приятел по черния курс. Понякога се е стигало до по – сериозни „доставки” на части за автомобили и електроника, но всичко остава в рамките на единичните бройки. В съвременното общество валутата е общодостъпна, а дефицитни стоки няма. По тази причина горните професии са изгубили всякакво предимство и възможност за злоупотреби.

4.Селските обирджии

Тук идва ред да си припомним за какво служеха селските пъдари и отрядниците. Да, дори през социализма се случваше някой бостан да бъде обран или някоя ограда прескочена. Стойността на тези престъпления също е нищожна, както и честотата им, но те засягат пряко малкото частна собственост на българина. За това дребните обирджии на селски инвентар и продукция намират място една позиция по – горе от нарушаващите валутните и търговските закони дребни играчи.  След 1989 год. обирите се превърнаха в набези и ако се прави класация, то нападащите селските имоти ще заемат доста по – водеща позиция.




3.Магураджиите

Редно е да отдадем дължимото на едрите риби. Горните персонажи никога не са били организирани, а повечето от тях дори не са истински бандити. При т.нар. „магураджии”, ситуацията е различна. Тук говорим за хора, достатъчно смели и калени, за да влязат в крупни обири, валутни измами, иманярство и контрабанда. Името им идва от сборното им по онова време място – сладкарница „Магура” на столичния бул. Витоша. Тук се събират и често пъти комбинират хора с криминално минало, лежали по затворите, приели престъпленията за своя професия. Като опитни в занаята, те разбират от подкупване на служителите на съда и милицията, вратички в закона, но силата им е в това, че често пъти „играят” заедно и размера на щетите, които нанасят е доста голям. Не случайно, през „демокрацията”, това са хората дали част от най – изявените мафиоти в България.



2.„Мамините синчета”

Не са най – крупните, нито най – интелигентните, нито престъпленията им са кой знае колко чести. Но са най – дразнещите. Това са децата на висшата престъпна номенклатура. Те обикновено извършват хулигански прояви, макар че са известни случаи на изнасилвания и дори убийства. Ужасяващото в случая е държавната машина, която се задейства, за да ги прикрие. „Мамините синчета”, се измъкват ненаказани и сухи, което още тогава показва от къде се вмирисва рибата. За съжаление те все още са тук, сред нас и вече като големи, отглеждат своите деца в същия дух.




1.Партийният елит

Ред е и на тези, които облечени в лъскави костюми и власт, успяват да организират освен всичко друго и един унищожителен преход, щетите от който и до днес се измерват. Като група са най – малобройните, но резултата от тяхната дейност се отбелязват с десетилетия в бъдещето. Това са висшите членове на управленските органи и силовите структури. След падането на Тодор Живков от власт, всичките заеха отново ръководни постове, но вече успешно преоблечени като капиталисти, а някои от тях дори като борци срещу „оня режим”.




Класацията може да се допълва и размества, но все пак в обобщен вид представлява пет повърхностни портрета на криминалните типове от близкото минало.