Камелия Славейкова, майка на недоносено бебе: Кърменето на бебе в кувьоз е възможно!

В световната седмица на кърменето ви срещаме с една от героичните майки на университетска болница „Дева Мария“- Камелия Славейкова, с която ще си поговорим за силата на волята и майчиния стремеж да дадеш най-доброто на детето си. Камелия е майка на двама сина, единият от които роден преждевременно. Тома се ражда след спешно секцио в 32 г.с. и прекарва своя първи месец в неонатологичното отделение на университетска болница „Дева Мария“, гр. Бургас. През цялото време докато е в болницата, майката, подкрепяна от неонатолозите, ежедневно предоставя на екипа изцедена кърма, с която да бъде хранено детето.

Камелия, ти си една от майките- героини, кърмила детето си през цялото време, докато е в кувьоз. За много хора това е немислимо и невъзможно. Разкажи ни повече за тези дни от раждането до изписването?

Като се връщам назад и ми идва да се разплача, защото извървях дълъг път. Той не започна с раждането, а с приемането ми по спешност в отделението по акушерство и гинекология на университетска болница „Дева Мария“ в Бургас, заради патологична бременност. Благодаря на акушер-гинеколозите на болницата, на следящия ме д-р Делян Йорданов и на началника на отделението- д-р Валентин Ирмов, който направи спешно секцио и спаси сина ми. Томи се роди в края на седмия месец, а аз не успях да избягам от усещането за вина, че съм му го причинила. Днес знам, че нещата понякога се случват не по нашия план, но тогава се чувствах ужасно виновна. Имах чувството, че покрай грижите за по-големия ми син не се пазих достатъчно, не се храних толкова правилно, колкото е трябвало, не си почивах достатъчно. Вероятно всяка майка на преждевременно родено дете минава през това чувство на вина, което е съсипващо. В деня, в който видях малкия Томи в кувьоза, си обещах, че ако оцелее, ще направя всичко най-добро за него, на което съм способна. А едно от най-важните неща в този момент беше храненето. Когато усетих, че кърмата ми започна да „слиза“, се свързах с акушерката от родилно отделение на „Дева Мария“- Светлина Николова, която стана моята първа консултантка по кърмене. Тя ми донесе помпа за кърма и така започна моето 26-дневно целодневно цедене. Цедях се на 3 часа, като дори си навивах часовника, за да се събудя през нощта.

Със сигурност не е лесно да осигуряваш ежедневно кърма за хранене на бебето, докато е в болницата, както и да съхраниш кърмата си. Какво те крепеше през цялото време?

Още докато бях в болницата се поинтересувах дали има възможност детето да бъде хранено с кърма, докато е в кувьоз. Обясниха ми, че трябва да изследвам кърмата за замърсявания и с документа, който получа, ще мога да нося кърма от вкъщи. В болница „Дева Мария“ има лаборатория, така че направих изследването веднага. Не исках да губя никакво време, защото бях дълбоко убедена, че моята кърма е това, което ще помогне на моето бебе да порасне и да се пребори.
Когато съпругът ми дойде да ме прибере, бях съсипана, че аз си тръгвам, а малкия Томи остава в болницата. В колата на път за вкъщи си обещах, че ще го кърмя възможно най-дълго. И започна лудо цедене- ставах на всеки 3 часа през нощта, постоянно се цедях, за да занеса пликче с кърма в болницата. В един момент кърмата намаля, а аз потърсих и намерих помощ в лицето на консултанта по кърмене Мелине Бакърджиева, на която съм страшно благодарна. По нейна препоръка започнах да се цедя на 2 часа, което беше убийствено- представяте ли си как всяка нощ алармата ви буди през 2 часа, за да се цедите. Голяма подкрепа намерих и във фейсбук групата „За дългото кърмене“, където с други майки споделяхме и се подкрепяхме денонощно. Продължих и контакта със Светлина Николова, която с месеци отговаряше на всичките ми въпроси и страхове.

А има ли някаква тайна за успешно преминаване на този период с намаляла кърма, която да споделиш с другите майки?

Мелине Бакърджиева ми каза система за по-ефикасно цедене, а именно 7-5-3. Това е начин на цедене, с който "лъжем" тялото, че кърмата не достига и то се стимулира да произвежда повече. Просто е- цедиш 7 минути едната гърда и след това пак толкова другата, после цедиш 5 минути първата и толкова втората и накрая 3 минути първата и след това втората. Този метод при мен подейства и аз така успях да съхраня кърмата си до изписването на сина си- 26 дни.

Малкият Тома се развива отлично и днес е едно пухкаво, любопитно бебе, което не стои на едно място. Мислиш ли, че кърменето помогна?

Не просто мисля, убедена съм. В деня, в който занесох първото пликче с кърма на детето си, то започна да качва грамчета. Тома се роди 1770гр., а след раждането падна на 1660 гр. В началото качваше по 10-15-20 грама ден. Това беше моята победа. Знаех, че сме на прав път и връщане назад няма да има. Бях сигурна, че именно кърмата, изцедена с толкова много любов, бе причина той толкова бързо да навакса в теглото. Щастлива съм, че Тома попадна при неонатолози, които подкрепят кърменето и които не ме спряха в желанието ми да храним детето по този начин, колкото и трудоемко да е за всички в процеса.  От „Дева Мария“ Томи си тръгна 2200гр. и след като си го прибрахме вкъщи, аз се отдадох изцяло на кърменето. Той беше прекалено слаб и буквално засукваше 5-6 пъти и заспиваше. Почти нищо не помня от този месец. Благодаря на съпруга си, който изцяло пое грижата за 3 годишния ни по-голям син и аз можех да се отдам в грижата малкото ни бебе да получи най-доброто - млякото на мама. В един момент нещата започнаха да се случват от само себе си.

Днес Тома е един прекрасен едногодишен малчуган. Все още суче и ще е така, поне още няколко месеца. Нито той, нито аз сме готови, да се лишим от това удоволствие и от моментите, които прекарваме в прегръдка. Убедена съм, че именно кърмата му помогна да се развие толкова бързо и да догони в размери и развитие своите доносени връстници.

Какъв предишен опит имаш с кърменето?

Откровено казано - минимален. С първото си дете не бях подготвена изобщо за кърменето. Още от болницата започнах да му давам адаптирано мляко и колкото и да го слагах на гърда, той се блъскаше и плачеше за шише. Със смесено хранене успяхме да изкараме едва 40 дни и се отказах. Не знаех, че ако съм по-упорита, мога да му дам най-доброто. Да, порасна вече голям, но често боледува. За мен една от причините е именно това, че не го кърмих достатъчно.
Странното е, че всички ни подготвят за това как да родим, как да се възстановим, но много малко се говори за кърменето и трудностите, с които се сблъскват майките. Някак е останало впечатление, че това е един естествен процес, който не се нуждае от никакви усилия и ако не тръгне по вода от начало- няма смисъл. Аз съм щастливка, че попаднах в правилната болница, където намерих специалисти, които да ме консултират и да ме подкрепят, да ми покажат, че има смисъл.

Какво ще кажеш на майките, поемащи по пътя, който ти вече си преминала?

На майките, чиито деца са в кувьоз, искам да пожелая сила да преодолеят шока и в никакъв случай да не се отказват от възможността да кърмят. Надявам се тяхната болница да ги подкрепи така, както неонатологичния екип на университетска болница „Дева Мария“ подкрепи мен. Безкрайно съм благодарна на всички от отделението по неонатология, страхотни специалисти сте, благодаря, че бяхте до мен и Томи!

На майките, които имат щастието да си тръгнат заедно със своите бебчета от болницата и искат да кърмят, пожелавам инат. Не се предавайте, ако се появят трудности. Мислете, че бебетата ви имат нужда от вас и от това, което вие може да им дадете. А то е най-доброто! Не се поддавайте на внушения, на закачки и подигравателни коментари, защото такива несъмнено ще има. Най-важните сте вие и вашето бебе!