Неразказани истории на проф. Божидар Димитров: Как Св. Марина го спасила от смърт като бебе и как открил Ноевия ковчег край Созопол

Автор: Георги РУСЧЕВ Снимка: Авторът


Проф. Божидар Димитров е човек, който няма да бъде забравен.  Делото му ще остави трайна диря, защото той посвети живота си на България и нейната велика история. Днес, когато прахта му бе разпръсната край остров Св. Иван, кметът на Созопол Панайот Рейзи не криеше мъката си от тежката загуба. Но смъртта е просто форма на живот, както бе казал един български поет.

„Божидар бе човек с главно Ч, голямо сърце! Всяка минута с него бе равна на история. Спомням си, когато ми разказваше за параклиса на Св. Марина и как светицата го спасила. Бабата и дядото на професора са родом от с. Веселие. Когато Божидар бил на една годинка, се разболял от много тежка пневмония – на практика смъртна присъда и просто го чакали да умре.

През нощта баба му сънувала, че внукът й умира и трябва да отиде до храма на Св. Марина. Ден по-късно, отново в съня й, се явила самата светица с думите: „Какво лежиш тука? Бързо иди да почистиш дома ми (храма). Искате помощ, а ме забравихте“, спомня си разговора с Божидар Димитров кметът на Созопол Панайот Рейзи.

Още при изгрев слънце тя вдигнала съпруга си, качили се на каруцата и тръгнали от с. Веселие към параклиса на Св. Марина край Созопол. През това време майката на Божидар изпратила човек да ги настигне и да ги върне обратно вкъщи, защото детето умира – изгаря от висока температура, кашля, не може да спи и не се храни.

Баба му разбрала, че внучето й си отива, но почистила храма и едва тогава с дядото тръгнали обратно. Каква била изненадата им, когато влизайки през портата на малката семейна къща, видяли дъщеря си усмихната, а бебето - спокойно.

"Лично на мен е разказвал тази история, може би тя ще види бял свят за първи път днес, когато Флагман я разкаже на хиляди хора“, допълва почти през сълзи Панйот Рейзи, спомняйки си хубавите моменти с покойния професор.

Когато чул за първи път тази история от устата на баба си, Божидар Димитров започнал искрено да вярва в силата на Св. Марина. „Много се кълнеше в нея. Тя беше неговата закрилница“, уточнява кметът на Созопол.

Той си спомня и един забавен случай – още през 2001 г., когато бил заместник кмет на града.

„Бях на лов в почивен ден и изведнъж телефонът ми иззвъня. Търсеше ме Божидар с молба да осигуря трактор. По това време правеха археологически проучвания и намерили много ценна находка - лодка „еднодръвка“. Веднага им изпратих трактор, извадиха лодката и я прибраха в музея. На следващия ден получих второ обаждане. Трябвал им голям метален сандък, който да се напълни със солена вода, за да поставят лодката в него – иначе ще се разпадне. В рамките на часове сандъкът беше готов и след известно време, когато спасихме ценния експонат, решихме да дадем пресконференция. Събрахме много журналисти и Божко, чисто в негов стил, казва на шега: „Днеска открихме Ноевия ковчег!“ Тези думи никога няма да ги забравя! Същото лято в музея приехме над 1 милиона туристи. Но нали още нямахме опит – пускахме ги безплатно. Ако вземахме по едно левче за вход, щяхме да качим бюджета на общината с една трета!“, разказа Рейзи.

Лодката все още е изложена в музея, който днес бе преименуван на името на професора.


Управляващите не дадоха пл. „Тройката“ за кукерския фест, опозицията ще дари заплатите си за наема (ОБНОВЕНА)



Само във Флагман.БГ! Вижте как Пантеонът на Бургас можеше да стане дискотека с пийпшоу



Не искаме покой на плажа. Нека музиката да гърми. Защо?