Соколето трябваше да убие мен, а не мама, ридае дъщерята на застреляната Снежана

Източник: Блиц


Дни след разстрела на благоевградчанката Снежана Достумска, една прекрасна жена, загубила живота си по нелеп начин, нейното убийство продължава да е най-коментираната тема в града. В петък рецидивистът Радослав Стипцаров-Соколето застреля собственичката на "Мръсното кебапче", Снежана, пред блок 17 на ул. "Струма" в кв. "Струмско", а часове по-късно се самоуби в къщата на свои приятели в село Бараково, пише struma.com.

Репортер на изданието разговаря с дъщерята на Снежка - Силвия, една млада и хубава жена, намесена зловещо в случая, само защото повярвала на един престъпник, който лазил в краката ѝ, уверявайки я колко много я обича и как тя променила целия му свят. Срещаме се със Силвия в затънтено капанче, близо до дома ѝ, тъй като все още не се е възстановила от жестокия побой, който Соколето й нанесе дни преди разстрела. По лицето ѝ все още личат синините от причинените травми, а на врата си има яка, тъй като от ударите има сериозна травма на шията. Разговорът започна тежко. Само при споменаване на името на майка ѝ, тя започва да плаче..... "Мама правеше всичко за мен и за брат ми, за децата ни, ние бяхме нейния живот, все така казваше. Работеше като луда, за да не изпитваме никакви притеснения в живота си. А за мен тя беше най-добрата ми приятелка, най-близкия ми човек и убиецът ѝ знаеше това", така започна разговор със Силвия...

- Къде се запозна със Соколето? Вярно ли е, това което се говори, че сте живели заедно?

- Той беше клиент на заведението, сигурно 100 пъти ме е канил на кафе, ухажваше ме с месеци и в началото на март казах на майка ми:"Ще изляза с него...!" Аз го познавах от града, но не знаех какъв е, какво е миналото му. Никога не съм имала контакти с ъндърграунда, така както чувам оттук-оттам да говорят хора, които не ме познават. Много скоро той се нанесе у нас, ето така - дойде, каза, че няма къде да живее и остана.

- Влюбен ли беше в теб?

- Така твърдеше, че отдавна бил луд по мен, но не съм му давала възможност да си докаже любовта. Сега се задушавал от любов. Трябва да кажа, че той е страшен манипулатор. Откъде му идваха такива думи омайни, че съм се чудила... Казваше ми: "Не слушай хората какво ти говорят за мен, това е от злоба и завист, завиждат на любовта ни, а другите жени - на това, че аз избрах теб. Ти си ми най-специалната, умирам за теб", ето такива неща. Знаете, че понякога "ангелът" на жените е много слаб.

- Майка ти одобряваше ли го?

- Не, говореше ми непрекъснато. Тя много страдаше след моя развод, че 2 години не излизам, не съм имала приятел до мен, но за Радослав беше категорична, че не е за мен. Дъщеря ми Симона не го понасяше. Непрекъснато се заяждаше с него.


- Колко време живя с теб?

- 1 месец и малко - от март до май и го изгоних. И това беше началото на нашия семеен ад. Заплахи, телефонни разговори с часове, преследване, той ме следеше, знаеше какво правя във всеки момент. Беше ужас. Страхувах се от него.

- Защо те преби, ти защо се видя с него, след като си го изгонила?

- Той ми бе взел златото, като си тръгваше от нас и ми се обади, че иска да ми го върне, да му простя, не можел да живее без мен. Отидох с колата си до Бело поле и го взех от тях. Треперех цялата и той ме попита: "Страх ли те е"?. Отговорих: "Естествено" и при тези думи той сложи ръката си на волана, оскуба ме и ме накара да отбия и да спра, за да съм се успокоила малко и тогава да се поразходим... И се започнаха едни юмруци, аз успях да изляза от колата, той скочи и ме хвана. Този човек беше луд, наистина. Той тогава щеше да му убие. Крещях неистово, минаваха коли и никой не спря. Спря едно младо момче и така той престана и изчезна. Настаниха ме в хирургия. Полицията бе информирана за случилото се. Уж го търсеха за разпит, но не го заловиха. Той звънеше по телефона, молеше ме да му простя. После заплашваше.

- Имаше ли откровени заплахи за живота ти?

- Пред мен чак така не, но на хора е разправял, че се готви да ни очисти един по един. Знаеше, че майка ми е човекът, без който аз не мога да живея / Силвия се дави от сълзите си /, това бе най-голямото му отмъщение към мен...

- А в деня на убийството обажда ли се?

- Да, обади ми се със същия сценарий: прости ми, добре ли си и т. н. и после пак заплахи.

- Вярно ли е, че е изпратил съобщение на дъщеря ти Симона за нейния рожден ден?

- Той психически тероризираше детето ми, ако аз не му вдигам или му затворя телефона, почваше с едно 13-годишно момиченце да се разправя. Обиждаше я всякак... И на рождения й ден писа съобщения, Симона също му отговаряше, но по детски. Накрая я накарах да го блокира и да не й съсипва празника.

- Къде беше майка ти през това време?

- В заведението, видяхме се към 22. 30 часа, каза, че има още работа и към 12 си е тръгнала.

- И какво стана после?

- Племенницата, на брат ми дъщерята, се обади, че баба й не си вдига телефона. Натоварих децата в колата и тръгнах да я търся. Първо на полицаите казах, че я няма. Ходих при жената, с която заедно са си тръгнали, не я намерих и отидох у тях. Полицаите бяха там. Не успяха да ме спрат... Видях я цялата в кръв... Знаех, че е той, нямах съмнение, че е той... /Плаче/ Искам да изкажа искрените си благодарности на началника на второ управление в Благоевград, този човек създаде страшна организация, караше се, че не е запознат със случая ни, прие станалото, без да ни познава, благодаря му, такива полицаи трябва да има...

- Как я е застрелял, разбра ли?

- От упор в гърба и куршумът е излязъл през корема.

- Кажи ми защо според теб го е направил?

- Защото беше луд, защото искаше да отмъсти, за това, че не го искам, защото знаеше колко ще ме накара да страдам, аз без майка ми не мога, не мога, разбираш ли / плаче неистово /. Този уби няколко души наведнъж, за какво ми е да съм сега тук, като най-голямата ми опора я няма... Кажи ми, дали някога ще забравя какво се случи.

- Чувстваш ли се виновна?

- Да, виновна съм, че не уби мен... Защо мама?! Тя какво му е направила, какво му направихме ние, аз какво му направих, само съм му помагала. Но той явно е преживял страшни неща в затвора, чух, но вече беше късно... Изпитваше панически страх от затвора и ареста, само за делата си говореше, виждах, че откача само при мисълта. Страх го беше и за побоя, тъй като прокуратурата се занимава с това, все ме караше да не давам показания, разпитваше ме. Беше луд, когото аз не разпознах в началото. Казах ти, беше страшен манипулатор... Жените си превръщал в проститутки, така говорят. В деня на убийството разговарях с приятелката му, за която знаете, че изнасилвал, гаврил се с нея. Настръхнаха ми косите. Виновна съм, как не разбрах кой е този изверг. Но никога не съм очаквала, че ще стигне до тук...

Развръзка! Издирваният за убийство Радо Соколето си е пръснал черепа с ловна пушка

- Обвиняваш ли полицията, че не го заловиха и можеше ли да се предотврати такова нещо?

- Хората работиха, нищо не мога да кажа, той беше непредсказуем. Нямам сили нито да обвинявам, нито за нещо друго... Как ще се съвзема сега, как ще продължа да гледам децата си, те на мен разчитат. Майка ми посвети живота си на нас... И ни спаси...

- Защо ви спаси, какво имаш предвид?

- Чух от приятели на Соколето, че е твърдял, че ако не го хванат след убийството на майка ми, щял да ни чисти по "азбучен ред" и аз наистина вярвам, че той щеше да го направи...

- Вярваш ли, че се е самоубил?

- Не знам на какво да вярвам. Може, тъй като знам колко го беше страх от затвора, той беше страхливец, сигурно в затвора е преживявал лоши неща, затова е предпочел да умре, вместо да се гаврят отново с него зад решетките...

- Не знам какво се казва в такива случаи, но ти пожелавам да събереш сили и да продължиш...

- Опитвам се, но наред с това, че загубих майка си, това чувство за вина ме довършва... Защо не уби мен? Защо мама?