Навършват се 76 години от разстрела на Никола Вапцаров
Днес се навършват 76 години от разстрела на поета Никола Вапцаров и неговите съратници
23 Юли 2018, Понеделник, 10:02 ч.
За пръв път пред публика ще бъде изложен червеният бележник на поета с оригинала на "Не, сега не е за поезия..."
Днес се навършват 76 години от разстрела на поета Никола Вапцаров и неговите съратници, съобщава БНТ.
В музея на Вапцаров на ул. "Ангел Кънчев" в столицата за пръв път пред публика ще бъде изложен червеният бележник на поета с оригинала на стихотворението "Не, сега не е за поезия...".
В категории:
Животът
Четирима нови свидетели по делото за убийството на Слави Бинев, Темиз остава в ареста
Киев пред зимен кошмар! Руски ракети удариха енергетиката, столицата остана с прекъсвания на тока, парното и водата
Салатата става лукс! Доматите и чушките поскъпнаха рязко само за седмица
Николай Денков скочи срещу Бюджет 2027: Управляващите лъжат и се оправдават
Лекарства по Здравна каса вече за 100 дни? Готвят нови правила
Карлос Насар на родна земя: Посвещавам титлата на България и моя треньор
Магнитни бури удрят Земята през уикенда
Разбиха 400-годишен код на катинар от потънал кораб
Тръмп потвърди нови удари по Иран
Студ и силен вятър в Източна България през почивните дни, следва рязко затопляне
Дневен хороскоп за 7 ноември: Луната и Венера в съвпад носят любов и късмет на три зодии
Люти чушки в буркани без варене! Лесна туршия с чесън и копър, готова за няколко дни
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Това е полицейското досие на Вапцаров, относно цалята му антибългарска дейност.
Вапцаров, меко казано е противоречива личност или казано по друг начин – объркан и заблуден от чужди и враждебни на България сили, човек. Като лирик е хуманист, а като гражданин – конспиратор и терорист. По социален произход е заможен, а по поведение – защитник на бедните. Роден и израснал в семейство, приближено на двореца, а на практика – антимонархист. Патриот, а служещ на кауза – подчинена на чуждо разузнаване. Интернационалист, а на практика – македонски националист. Човеколюбец, а на практика – съучастник в изтреблението на определена категория човеци. Възпитаван в евангелски добродетели, а на практика – нарушаващ ги в името на комунистическата идеология. Певец на човешкото братство, а намиращ сред него врагове. Отстояващ личността си, и същевременно отричащ личността – „Какво тук значи някаква си личност“. Борец за хармония, а на практика – съмишленик на хаоса. Противник на властта, а на практика – борец за нова власт. Отхвърлящ насилието в поезията си, а на практика – служещ си с неговите средства. Готов в името на живота „да влезне във взривна ракета“, а на практика – носач на взрив, който убива живота. Поданик на държава, която му дава законни права, а на практика – извършител на противодържавна дейност.
За противодържавната си дейност Вапцаров е арестуван за последно на 4-ти март 1942 г. и прави пълни самопризнания. И не само той! Протоколите разкриват как всички арестувани са признавали всичко и всеки е издавал всички. Показанията са част от писменото наследство на поета, независимо дали това се харесва на някои или не! Дълги години „другарите“ ги държаха „под ключ“. Защо ли? Е, то си е ясно защо – за да не излезе наяве истината за измамата и извършените поредни разстрели на Вапцаров. Осъден е на смърт и е разстрелян на 23-ти юли 1942 г. Това е първият разстрел!
Вторият разстрел е след 09.09.1944 г., когато страната е окупирана от Червената армия и властта е завзета от подчинената на Москва Българска комунистическа партия. Вапцаров е разстрелван през всяка година на комунистическо управление, с всеки нов спомен или статия за него. И този духовен разстрел е по-страшен от физическия. „Другарите“ комунисти разстрелват Вапцаров по всевъзможни начини – като се започне с редактирането на стихотворенията му (за да послужат като пропагандни листовки за целите на партията) и се стигне до мита за „моряшката походка“ на поета. Внушението е, че военноморското му образование и морето са оставили дотолкова дъблоки следи в него, че е отвикнал да ходи по сушата. Истината е, че като дете е бил болен от рахит. А, това не пасва в пропагандните клишета на „другарите“. Обикновените хора може да боледуват от рахит, но пропагандните икони – не. Не се вписва в наложеното определение за комунист – „не човек, а желязо“.
Третият разстрел е след 10.11.1989 година – Вапцаров, чрез създадения от комунистите мит за него, е разстрелян отново от немирясващата комунистическа пропаганда, повтаряща все едни и същи изтъркани клишета, а не можеща да обясни как и защо вярата, мечтата (на Вапцаров) се превърнаха в по-страшна и жестока действителност от онази, срещу която се е борил. Как така представата за най-хуманния строй (с който е зарибен и Вапцаров), осъществена в живота, се превърна в своята противоположност?
P.S.
[center]Из „Обвинителния акт“ [/center]
„Никола Иванов Вапцаров е приел да заеме длъжност при ЦК на РП в комисията, която е ръководила специалната (минноподривната) дейност в началото на м. септемврий 1941 г., като знаел крайната цел на комунистическата партия, а именно – насилствено събаряне на установения от Конституцията в страната обществен и държавен строй и заменянето му с болшевишки такъв, като за постигане на тази цел е предприела въстания, убийства, атентати и др. …“
Predpochitam nasledstvoto na Kodjakafaliata i negovia svetul primer na rabota rabota i deistvie!!!!