Промените в Закона за висшето образование: Стъпка към феодализъм или невероятна възможност за реформи?

Автор: Иван КОЛЕВ, снимка: Иван КОЛЕВ

Ректорите поискаха оперативна самостоятелност и повече права за сметка на колективните органи. Това се случи на последното за учебната година заседание на Съвета на ректорите, което се проведе в Бургаския свободен университет (БСУ).

Флагман.бг още снощи писа за революционните предложения, които ще бъде дописани към промените в Закона за висшето образование (ВИЖТЕ ТУК).

Според инициаторите това ще позволи на ректорите да предприемат необходимите реформи, които да променят висшето образование. В настоящия момент е практически невъзможно, защото ръководителите на ВУЗ-овете реално се превръщат в изпълнители на волята на колективните органи – Академичните съвети. 

Ако законът с предложените промени бъде приет, ректорите ще се избират от Академичните съвети, но ще подписват договори за управление с министъра на образованието, пред когото ще се отчитат.

Решенията за стратегическо развитие ще бъдат консултирани и на регионално ниво.

Министърът на образованието Красимир Вълчев посочи пред журналисти в Бургас следния пример: „В Пловдив не е необходимо и трите висши учебни заведения да откриват направление „Икономика” и „Туризъм”, защото в момента имаме този случай, а да се съгласуват стратегическите решения”.

Красимир Вълчев подчерта, че регламентираният в момента модел на управление пречи на стратегическото управление, на оптимизирането на ВУЗ-овете и на приемането на непопулярни мерки.

„Ректорите не правят промени, защото срещат сериозен отпор от управляващите органи – Академичните съвети, а необходимостта от промени е осъзната и от самите тях”, каза министърът на образованието.

Красимир Вълчев изрази пълната си подкрепа към това предложение. Той препоръча на ВУЗ-овете да чуват по-често гласа на външните специалисти – работодателски организации, местен бизнес и Община. За последното посочи, че Бургас е добрият пример. Припомняме, че по идея на администрацията и двата ВУЗ-а в Бургас започнаха ИТ обучение на студенти.

По думите на Красимир Вълчев оценката за развитието на висшето образование в последните 25 години е „лоша и незадоволителна”, защото сега трябвало да се оптимизира това, което е създадено в последния четвърт век.

„ВУЗ-овете си имат самостоятелно управление, министерството до този момент е било дезангажирано, почти всичко, което е било предложено от висшите училища, е гласувано, нямало е селекция и днес изпадаме в ситуация, в която много висши училища да обучават в едно направление без да имаме необходимост от толкова специалисти”, допълни Вълчев.

Проф.Стати Статев, ректор на УНСС, настоя да се намалят правомощията на колективните органи и да се увеличат тези на ректорите. „Свидетели сме на ситуации, в които Академичният съвет задължава ректорите да направят нещо и после ректорът отнася глоба”, разкри проф.Стати Статев.  По думите му с повечето права за ректорите щял да се отстоява държавният интерес и в по-малка степен ректорите да се съобразяват с „частни или личности и други институционални характеристики”. 

Колегата му от СУ „Св. Климент Охридски” д-р Запрян Козлуджов даде и друг пример: Ако сега дадена катедра, която не е толкова необходима колкото преди 20-ина години, трябва да бъде закрита, то това не може да стане, ако самата катедра не поиска.

На пръв поглед идеята не е лишена от смисъл, защото ще даде възможност за по-сериозни промени и прокарването на визионерски политики от всеки ректор, но добрите намерения дават сериозна власт на ръководителите на висшите учебни заведения, които могат да се превърнат във феодали на даден ВУЗ и по никакъв начин да не може да им се противодейства. Мнозина се опасяват от тази възможност, най-вече заради публично известните практики на кариерно развитие и лобиране във ВУЗ-ове.

На вчерашното заседание на Съвет на ректорите за учебната са обсъждани две основни групи проблеми, свързани с функционирането на системата за висшето образование и кадровото израстване, казаха участниците във форума.

Обсъждан е начинът за развитие на академичния състав, утвърден с нов закон, който завишава критериите  за придобиване на научни степени. На детайлен дебат са подложени и предстоящите промени в Закона за висшето образование.

„Промените, които отправихме като жест към работодателите, са изтъкнати професионалисти да участват активно в обучението и да водят самостоятелни лекционни курсове. До 10 % от учебния хорариум в образователна степен „Бакалавър”, което е около 4 академични курса и до 20 % при „Магистър” да бъдат водени от специалисти, които ще се избират, както е постановено по закон – предложение на катедрата, избор от факултетния съвет и утвърждаване от ректора. Другата промяна е свързана с участието на работодателите в държавните изпитни комисии и за защита на магистърски тези”, обясни проф.Стати Статев, ректор на УНСС.

Министърът на образованието Красимир Вълчев подчерта, че системата на висшето образование е изправена пред поредица стратегически предизвикателства. „Намираме се в ситуация, която е свързана с глобализация на висшето образование, мащабна дигитална трансформация, която ще засегне всички сектори и демографските проблеми”, каза Красимир Вълчев.