Икони от Несебър впечатляват посетителите на Третяковската галерия

Четири уникални икони от Несебър вече привличат на вниманието на жителите и гостите на Москва в  един от най-големите музеи в света - Третяковската галерия. Ценните експонати  са част от престижната експозиция "Шедьоври на българското църковно изкуство",  организирана със съдействието на българския посланик в Русия Бойко Коцев и на директора на Българския културен институт в руската столица Павел Васев.

Изложбата включва експонати от българска  иконопис  и църковна утвар и ще радва ценителите (на иконописното изкуство) до началото на септември.

По време на откриването й българският посланик Бойко Коцев в  приветственото  си слово заяви, че това е едно грандиозно събитие, свидетелстващо за българо-руския културен диалог. Той изрази задоволство, че идеята на българското посолство в Русия за организирането на това важно събитие  се е увенчало с успех, благодарение на Националния исторически  музей  на България, Министерство на културата на нашата страната, на  личната подкрепа на видния деец на руската културата Зельфира Исмаиловна Трегулова и не на последно място на Третяковската галерия, която предоставя възможност на хора от целия свят да се възхитят на шедьоврите на българската иконописна школа.

Официалното откриване на изложбата уважи лично и министърът на културата  Боян Банов.   Кметът на Несебър Николай Димитров също бе поканен да присъства на събитието, но заради неотложни служебни ангажименти, той ще се включи в заключителните прояви, свързани с българската изложба в Третяковската галерия.

В престижната експозиция Несебър е представен с четири иконописни шедьовъра - две икони на Свети Димитър от периодите  на  шестнадесети и седемнадесети век, икона на Свети Полиевкт,  изработена през петнадесети век,  и икона на Света Галина от 1809 година. Специалистите определят  несебърските  експонати,   като безценни, не просто поради художествената им стойност, а защото те са свидетелство (те отразяват, показват) за живота и бита на населението от  периода, в който са изработени.

В отзивите си за българската експозиция, руски специалисти и експерти подчертават, че в   сърцето на повечето православни църковни традиции  лежи  византийската култура.  Българските иконописци през 13 и 14 век прилагат техники, взаимствани от имперските майстори, но в строгата канонична живопис влагат свои ярки живи и колоритни цветове. Въпреки силното византийско влияние, българските икони придобиват собствен стил и свидетелстват за оригиналността на  местната  живописна школа.